Започвате да разбирате, че нещо не е наред, ако сънувате свекърва си за втора поредна нощ. Кошмар, който е още по-плашещ, защото всичко изглежда много реалистично и дезориентиращо.
Жалкото е, че съпругът ми не може да ме разбере и въпреки че е съгласен с мен, продължава да общува с майка си, сякаш нищо не се е случило.
Признавам, че не съм го хващала на местопрестъплението, но съм убедена в това.Случаят е следният. Ние сме младо семейство без деца, сключихме брак преди една година. И двамата работим, обичаме се и подреждаме живота си. Игнаций ми е много близък, както като човек, така и като партньор. Но майка му понякога предизвиква смесени чувства.
Преди да се оженим, тя постоянно говореше за деца. Кога ще й родя внуци? Или първо ще забременея и чак тогава ще мисля за женитба? Няма защо да се притеснявате, госпожа Елизабет с удоволствие ще се грижи за едно дете, дори и по двадесет и четири часа на ден.
И така нататък.
Тя казваше това не само на мен, но и на бъдещия ми съпруг. Игнатиус познава добре майка си, но на мен това поведение ми се стори странно, ако трябва да съм честна. В един момент и на двамата ни беше достатъчно, че на едно семейно събиране Игнаций, дори с леко повишен глас, забрани на майка си да ни пита за децата. Както ще бъде, така ще бъде.
Имаме много работа за вършене, трябва да градим кариера, трябва да се справяме с домашните задължения и така нататък. Това не е ли логично? Тогава свекърва ми се успокои. Поне не чух повече въпроси от нея за бъдещите ни деца.Но мина известно време и любопитната госпожа Елизабет отново започна да се държи странно. Този път тя не говореше за децата, а за това как се справя единственият ѝ син. Дали не е болен, дали е нахранен, дали му липсва нещо? И точно върху това се съсредоточи много.
Започна да идва в дома ни дори по няколко пъти седмично. Носеше каша, котлети, картофи, яхния и много други домашно приготвени ястия. „Аз сама го сготвих“ – обичаше да казва тя. Докато Игнаций ме подкрепяше, когато ставаше дума за лични въпроси, той буквално се нахвърляше върху храната на майка си всеки път веднага след като тя си тръгнеше. За щастие, той поне беше в състояние да я изчака.
Ние сме модерна двойка. Вярвам, че имаме еднакви права и отговорности. Аз също имам работа и искам да знам, че съпругът ми не е мързелив. Да си приготви нещо за вечеря или дори да си приготви закуска, не би трябвало да е предизвикателство за него. Аз лично приготвям диетични ястия. Ако съпругът ми се върне по-късно от обичайното и е гладен, поръчвам храна за доставка. Дълго време това работеше и аз бях доста доволна от този подход.
Но сега виждам промени в поведението на съпруга ми, в мисленето му и дори във външния му вид. Поради факта, че постоянно яде това, което майка му готви, той явно е напълнял. Бих искала да ви напомня, че той все още не е на 32 години, а аз винаги съм харесвала атлетичното му телосложение.
Към това се прибавя и миризмата.
Не става въпрос за Игнациус. Става въпрос за това, че не мога да сложа гореща супа или котлет в хладилника веднага след като съм го приготвил. Така кухнята се изпълва с всички възможни аромати, докато храната изстине.
Струва ми се, че дори в хладилника започва да мирише. Вдишването на всички тези миризми преди закуска не е много приятно.
Помолих Игнаций да спре майка си и да спре да яде пълнено зеле и кнедли в такива количества. Вместо това, предположих, той започна да ходи лично при нея и да яде храна тайно от мен. След шест месеца на този подход той се промени до неузнаваемост. Дори започна да хърка.
За известно време трябваше да поема инициативата аз. Срещнах се със свекърва ми за един непринуден разговор. Съжалявах, че изобщо ми хрумна тази идея. Срещнахме се на неутрален терен, пихме кафе, говорихме за нещата. Реших да спомена, че Игнаций напоследък е напълнял доста. Изненадващо е, че той се храни по същия начин у дома. Има ли представа какво може да се е променило?
Госпожа Елизабет ми каза, че той идва при нея, майка си, за да се храни. Тя не вижда нищо лошо в това, защото „вкъщи той е гладен през цялото време“. Точно когато исках да отбележа, че синът ѝ вече е възрастен и сега аз съм отговорна за това какво яде, тя добави следното.
След като живее с мен и очевидно е гладен през цялото време, не е чудно, че не желае близост. „За какви деца можеш да говориш, ако здравето му се разваля и той постоянно се оригва в стомаха си?Реших, че е крайно време да приключим тази среща, затова се опитах да не кажа нищо обидно на свекърва ми. Едва се сдържах. С Игнаций все още сме заедно, разбираме се доста добре.
Въпреки че знам, че от време на време той ходи при майка си за кифлички или кнедли. Сякаш при друга жена… Кажи ми, моля те, това означава ли, че ревнувам майка му? Може би преувеличавам.
