Съпругът ми ме напусна. Той взе всичките ни спестявания за собствен апартамент и избяга. Аз останах в апартамент под наем с шестмесечната си дъщеря на ръце. Свекърва ми, когато разбра, веднага дойде в апартамента ми. Мислех, че ще дойде да ми се подиграва, но тя нареди:
– Събери си багажа, ще живееш с внучката си при мен.Опитах се да кажа „не“ – беше много неприятна ситуация. Със свекърва ми се карахме, с различен успех, от няколко години. Никоя от нас не беше чувала добра дума от другата. И ето че изведнъж, когато разбра за положението ми, майката на съпруга ми беше единственият човек, който ми подаде ръка.
Дори собствената ми майка каза, че в дома ѝ няма място за мен. И всичко това заради по-голямата ми сестра, която живее с децата си в дома на майка си и която прави всичко под нейна диктовка.
– Благодаря ти, Анна. Ще бъда много благодарен за гостоприемството ти. – Измърморих напук на себе си.
Това беше първият път, в който казвах „благодаря“ на свекърва си от сърце.- Хайде! Не си първият човек от улицата. – тя махна с ръка и взе внучката си от ръцете ми. – „Хайде, малката. Нека мама се приготви и ще я оставим сама. Ще живееш ли с баба си, слънчице? Разбира се, че ще живееш. Баба ще ти разказва приказки, ще те води на разходки, ще ти сплита косата
Слушайки мекото гукане на свекърва ми, не можех да повярвам на ушите си. Тя винаги казваше, че съм хванала сина ѝ като бебе и че никога няма да се доближи до моето „отроче“.
Опаковах си нещата и се преместихме при свекърва ми. Госпожа Ан освободи една голяма стая за нас, а самата тя се премести в една по-малка. Погледнах я озадачено, а свекърва ми ми каза:
– Какво гледаш? Бебето има нужда от пространство, скоро ще пълзи. Аз пък нямам нужда от много пространство. Настанете се удобно, след час ще има вечеря.
За вечеря тя ми предложи задушени зеленчуци и варено месо и каза:
– Вие сте кърмачка. Разбира се, ако искаш, мога да изпържа нещо. Но диетичното е по-добро за бебето. Сега всичко зависи от теб.
В хладилника имаше куп бурканчета с бебешка храна.
– Трябва да започнеш да храниш още сега, не мислиш ли? Ако тези не ти вършат работа, ще купим други. Не се притеснявайте да го кажете. – Свекърва ми ми се усмихна.Не можах да издържа повече и се разплаках. Нейното любезно отношение беше толкова неочаквано, че ме трогна до дъното на душата. Никой досега не се беше грижил за мен и дъщеря ми толкова, колкото тази жена, която винаги бях смятала за най-големия враг в живота си. Тя ме прегърна:
– Мъжете са такива, вървят накъдето ги отвее вятърът. В края на краищата и аз отгледах Матю сама. Баща му си отиде, когато той беше на осем месеца. Няма да позволя внучката ми да израсне така. Стига вече плач. Вземи се в ръце!
През сълзи обясних на свекърва си, че не съм очаквала такава доброта от нея, и ѝ благодарих:
– Благодаря ти, много ти благодаря. Ако не беше ти, не знам къде щяхме да отидем аз и дъщеря ми.
– В това има и малко моя вина – възпитах сина си толкова безотговорно.
Ще поправя стореното от него, доколкото ми е възможно. Хайде, измий си лицето и си лягай. На сутринта ще е по-добре.
Заедно отпразнувахме рождения ден на дъщеря ни: аз, дъщеря ми и свекърва ми – нашата любима баба и ангел-хранител. Бяхме сложили дъщеря си да спи следобедната си дрямка и пиехме чай с торта в кухнята, когато на вратата се позвъни. Анна отиде да отвори.
– „Мамо, искам да ти представя един човек – запознай се с Вероника. Вероника, това е майка ми, Анна. Мамо, можем ли да останем при теб за шест месеца? Не мога да си намеря работа и не мога да си позволя наема.
Като чух гласа на съпруга си, пребледнях. Страхувах се, че свекърва ми ще ги пусне в къщата и ще изхвърли мен и дъщеря ми навън. В очите ми се стичаха сълзи.- Мили мой, махай се оттук! И вземи приятелката си със себе си. Ограбил си жена си и детето си и си ги оставил без пари, не си ли помислил от какво ще живеят? Животът ти е отговорил сам. Върви си по пътя. А ти, Вероника, бъди внимателна – той ще се подиграе и ще захвърли и теб.
Много сгреших за свекървата и сега се срамувам от този нелеп фарс. Свекърва ми стана за мен дори не втора, а първа майка. Със свекърва ми живяхме под един покрив в продължение на шест години до сватбата ми. На сватбата ми тя зае почетното място на майка на булката. Дъщеря ми ходи на училище, а на мен ми предстои да родя малък син. Анна много се радва на раждането на внуче.
