Когато преди двадесет години най-добрата ми приятелка ми предложи да отида с нея на работа, дори не подозирах колко дълго ще продължи тази работа. По онова време бях на 35 години, чувствах се млада и пълна с енергия, но ми липсваха пари.
Току-що се бях развела с пиещия си съпруг, който имаше склонност към насилие. Така че аз и малката ми дъщеря Кася бяхме останали само с безкрайни дългове. За щастие, майка ми се съгласи да ми помогне. Тя живееше извън града в стара, но добре поддържана къща. Имаше ферма: кокошки, гъски и няколко кози.Градината осигурява допълнителен доход.
Той беше скромен, но тя поне можеше да се грижи за внучката си, за което съм ѝ много благодарна. След като се уверих, че двамата най-важни хора в живота ми няма да изчезнат, тръгнах на пътешествие със Занета. В онези дни не беше никак лесно да се свържеш с дома. Видеоразговорите бяха много скъпи, а да не говорим за качеството им.
Началото на работата беше много трудно. Искаше ми се по някакъв начин да се откъсна от мисълта за майка и дъщеря. Първата ми работа беше доста монотонна. С приятелката ми бяхме назначени да мием чинии в голям ресторант.
Разбира се, всичко беше професионално, бях с ръкавици, така че ръцете ми не страдаха прекалено много. Но да стоя цял ден на крака в едно положение вече беше трудно само по себе си. След няколко седмици успях да проведа няколко разговора с майка ми.
При тях всичко беше наред, така че се успокоих. А когато ме прехвърлиха в кухнята, бях почти щастлива. Бях завършила техникум по обществено хранене, така че можех да седя и да беля зеленчуци. Работата не беше много престижна, но беше много по-добра и по-лесна от миенето на безкрайни планини от чинии.Работих там повече от пет години. Можете ли да повярвате? Но това ми позволи да се установя в страната, да наема апартамент и да използвам интернет, който тогава не беше толкова развит, колкото сега. Това ми спести много нерви. Можех да се виждам с дъщеря си, с майка си и да разбера как се справят.
Времето минаваше и всичко около мен се променяше. Смених няколко работни места, дори намерих нещо, което ме интересуваше. Започнах да изпращам пари вкъщи, вярвайки, че няма причина да ги спестявам в чужбина. Част от тях оставаха за мен и Кася, за да живеем, а друга част заделях, за да си купя апартамент. Мечтата беше да имаме голяма къща, за да можем да живеем всички заедно.
Но нещата не вървяха гладко и аз започнах да забелязвам, че дъщеря ми расте, а майка ми започва да остарява. Започнаха споровете и караниците. Кася не можеше да разбере майка ми, която беше много по-възрастна. А мама държеше на своите принципи и убеждения. Тя беше загрижена и недоверчива към годеника на внучката си. А дъщеря ми беше много сериозна.
След сватбата, на която аз не присъствах, решихме да купим къща, която ни харесваше. Нямаше достатъчно пари за цялата сума, така че младата двойка все пак трябваше да вземе заем. За мен обаче това не промени нищо и аз продължих да работя далеч от семейството си. Преди седмица и половина разговарях с майка ми за разни неща и тогава тя спомена, че трябва да ми каже нещо.
Дъщеря ми, съпругът ѝ и майка ми живееха в къщата, която бяха купили с моите спестявания. Всичко беше точно както бях планирала. Както се оказа обаче, не знаех всички подробности. Дъщеря ми и зет ми започнаха активно да ремонтират първия етаж.
Купиха мебели, боядисаха стените – всичко по техен вкус. Но на първия етаж, където живееше майка ми, всичко си беше както преди покупката. Тя е възрастен човек, на повече от 80 години. Тя не може да понася влагата.
Каза, че за нея вероятно ще е по-лесно да се върне в старата си къща и да не пречи на младите хора. Те така или иначе си имат свой собствен живот и мама просто би им била в тежест. Представете си изненадата ми.
Всеки етаж на къщата, която купих, има собствена баня и тоалетна. На практика това са два апартамента, един над друг, нали знаете как се строеше навремето. Баба със сигурност не пречи на никого. Тогава защо не правят ремонт и на баба, а мислят само за себе си?На следващия ден се свързах с дъщеря си и зет си. Исках да разбера тяхната версия на историята. Те само свиха рамене и казаха, че искат първо сами да направят ремонта, защото знаят точно как да декорират всичко. Ние с баба ми вероятно сме имали собствени вкусове.
Така че те ме изчакаха да дойда. Явно е така, но в крайна сметка те направиха първия си етаж изцяло за моя сметка. Зет ми вече е от онова поколение, което върви наопаки и не иска да се постарае за някоя допълнителна стотинка.
От този момент нататък започнах да се изнервям. Не мога нито да спя, нито да ям. На работа непрекъснато мисля за майка си. Как ще се справи тя в старата къща? Сега просто искам да се върна. В собствената си къща, която сама купих. Трябва да ремонтирам първия етаж и да живея с възрастната си майка.
А младите да плащат сами кредита. В края на краищата те ходят на работа. Трябва да имат някакви спестявания. Те дори не мислят за деца, така че имат допълнителни пари само за лични разходи. Време е да спрем това.
Осъзнах в какво съм превърнала дъщеря си. Какви грижи щеше да може да полага за мен, ако, не дай си Боже, се случи нещо лошо? В края на краищата тя е живяла с баба си през по-голямата част от живота си. И сега тя се отнася с нея по този начин.
Никога не съм мислила, че ще се стигне дотук, но оттук нататък няма да й дам и стотинка. Тя е възрастна жена, а освен това има и съпруг. Нека се опитат да се изправят на собствените си крака. А аз ще заведа майка си на почивка. Имам достатъчно заделени средства, за да ни стигнат за дълго време.
