“Попитах снаха ми къде са отишли яйцата за тортата, а тя каза, че съм алчна: Каза, че ще си купи хладилник и ще ме остави да ям собствената си храна.

Пека торта, знам, че имам всичко за нея, но ми трябват две яйца. Отивам до хладилника, а там те са празни. Преди два часа са били там, а сега ги няма. Попитах снаха си, защото все пак ги бях оставила за себе си специално за тортата. Каква според вас беше реакцията? Кръвното ми налягане се покачва само като си помисля за това.

Вече не съм млада жена, не изисквам прекалено много и не се развличам. Единственото, което имам, е апартамент, но и него получих като по чудо. Късмет.

Но това няма значение. Ако всички живеем заедно, ако кухнята е обща, още повече че всички сме едно семейство, как може да се делят продуктите?Имам син, отгледах го сама, а после той се ожени.

Нямах голям избор, поканих ги да се преместят при мен. В апартамента има две стаи, справяме се, засега. Той доведе снаха си при мен и оттогава живеем заедно. Те вече имат дъщеря, а аз съм горда, че станах баба.

И всъщност не би имало от какво да се оплаквам, разбирам, че в момента е трудно за всички, синът ми не напуска работа, за да получи отново някаква премия, но сега няма изгледи да се преместим в друг апартамент.

Бихме могли да разменим апартамента си за два по-малки, но ще трябва да доплатим. Не можем да си го позволим. Аз вече съм пенсионер, винаги спестявам, ходя на пазар. Младите хора нямат време за това. Честно казано, на никой от нас не ни е удобно да живеем под един покрив.

Ние сме от различни поколения. А след това има и проблем с храната. Аргументите са винаги едни и същи: ще оставят мръсна чиния, ще вземат грешния тиган, ще изядат нещо, от което съм искал да направя нещо друго.Дори да изглежда съвсем разумно, аз самата ям много малко и какво изобщо си мисля за това? В края на краищата ние сме семейство!

Как може да живееш в един апартамент и да се храниш отделно? Дори не говоря за това, че ще им е скъпо да си купуват от най-близкия магазин.
И все пак можете да си направите семейна вечеря заедно. А те искат поотделно. Какво ще си помислят хората? Ами нищо, просто ще запомня това и няма да се намесвам повече. Те ми благодарят толкова много, че съм ги приела.

Related Posts