Колко интересен може да бъде животът. Това, което вчера е било неприемливо, изведнъж се превръща в реалност. На всичкото отгоре по такъв начин, че е невъзможно да мислиш за нещо друго. Единственият ми син, за когото бих направил всичко, ме изправя пред избор: „Аз ще се женя и ти, мамо, трябва да го приемеш“. Нима фактът, че тази жена е седем години по-възрастна и има деца, не го притеснява?
Житейският разказ, който ще прочетете, ще ви научи да приемате решенията и поведението на другите хора. Ще го оцените! Дори и в момента да мислите съвсем различно. Госпожа Халина, която отглеждала сама сина си, изчакала, докато той постъпи в университет, и едва тогава заминала за Португалия, за да печели пари.
Тя мечтаела да купи на Андрей апартамент и кола.Всичко вървеше добре: синът учеше, майката работеше. Но веднъж по време на разговор Андрей каза, че иска да се ожени. Жената, за която говореше, обаче беше със седем години по-голяма от него. Нещо повече, тя имала две деца: момиче и момче. В края на краищата Андрей беше само на 22 години.
Майка му веднага контрира, че категорично не е съгласна с това. Но Андрю заяви, че вече е пълнолетен и има право да взема собствени решения. Госпожа Халина искала да разубеди сина си от това решение:
„Какво можеш да направиш? Все още не си спечелил нито една злота. Мислиш ли, че аз ще издържам всички?“.
„Грешиш, аз мога да направя много! Няма да вземам пари от собствената си майка. Наскоро започнах да работя. Засега дистанционно, за да мога да съчетавам работата с обучението си. В края на краищата ми остават още няколко месеца обучение“.„Но тя има деца! Осъзнаваш ли, че те са чужди деца?“.
„Мамо, аз съм израснал без баща. Знам какво е това. Взех решение. Да, те имат биологичен баща, който плаща издръжка, вижда ги, но не живее с тях. Аз мога да бъда в съседство. Обичам децата толкова, колкото обичам и жената, която е тяхна майка“.
След този разговор г-жа Халина потъна в размисли. „Той всъщност няма нужда от мен. Той е умно момче: знае компютри, говори добре английски, ще може да изкарва пари за собственото си семейство“.
Следващото телефонно обаждане продължава тази тема. „Мамо, хайде, Иза е хубав. Тя е умна, красива е, страхотна домакиня е. Убедена съм, че ще я харесаш! Децата от първия й брак са прекрасни. Особено по-малкият от тях, Себастиан. Той е интелигентен и умен. Не й е провървяло първия път, но сега ще бъде щастлива“.
„Ти ще я направиш щастлива, но аз ще бъда нещастна!“ – Мама каза.
„Ето, че пак се получи! Престани.“
„Сине, защо първо не заживеете заедно, без да правите формалностите? Защо да бързаш? В днешно време много хора решават да направят това. Тогава ще решиш какво да правиш по-нататък.“
„Мамо, ако имаше дъщеря, щеше ли и на нея да кажеш това? Знаеш, че гражданското партньорство е за мъже, които не искат да поемат отговорност.Това, разбира се, е удобно: ако нещо не ви харесва, си събирате нещата и се изнасяте. Тук обаче разводът, разделянето на имуществото и т.н. ….
Не мислех, че ще го приемете по този начин. Винаги сме се разбирали. Ти самият ме научи на това, че мъжът трябва да отговаря не само за себе си, но и за жената.
Знаеш ли за какво си мечтаех през всичките тези години, откакто ти и татко се разделихте? Че ще срещнеш любящ мъж, който ще ти помогне да решиш всичките си проблеми, когато аз бях още дете.
Но за съжаление това не се случи. Трябваше да заминеш за чужбина, за да се погрижиш за бъдещето ни. Много съм ти благодарна за това.“ Госпожа Халина, без да се замисля дълго, събрала нещата си и отлетяла за дома, за да спаси сина си от грешка.
Такава снаха явно не ѝ допадаше.
Тя обаче не знаеше какво точно трябва да направи и как да се държи. Опитала се да потърси съвет от приятелките си. Ола ѝ съчувствала и я посъветвала да поговори с Иза. Тя каза, че Андрю е много млад, за да създава семейство, особено ако жената има деца от предишен брак.
С Ила беше съвсем различно: тя самата се срещаше с мъж, който беше шест години по-млад. Решила да направи това, което я посъветвала Ола, и отишла да се види с тази жена. Събрала смелост и решила да се срещне с нея.
„Добро утро, Изабела! Аз съм майката на Андрю.“
„Добро утро. Вие двамата си приличате. Моля, влезте.“
Тя влезе във всекидневната и след това в кухнята. Вратата на килера беше открехната, тя погледна: нито един буркан! Очевидно жената изобщо не прави консерви. Тогава тя забеляза момчето. Светла руса коса и зелени очи, искрена усмивк
Толкова много ѝ напомняше на Андрей, когато беше дете!„Здравей, как се казваш?“.
„Здравей. Казвам се Себастиан.“ Момчето погледна новия си познат с интерес. Когато тя му подаде колите-играчки, радостта му взе връх.
„О, мечтаех си за тях! Откъде знаеш? Ти си фея, нали? Мама ми каза, че такива коли са скъпи. Мамо, виж, можеш да отваряш вратите, капака и багажника!“.
Г-жа Халина прекара следващите два часа със Себастиан, играейки си с колите. След това те наблюдаваха как се въртят колелата. Жената беше щастлива. Тя много харесваше малкия Себастиан! Струваше ѝ се, че той отвръща на обичта ѝ.
С него госпожа Халина се чувстваше толкова млада, колкото и майка му Иза. На всичкото отгоре беше наистина красива. Много мило и интелигентно момиче. Госпожа Халина се срамуваше, че е дошла в тази къща с обида. На всичкото отгоре щеше да скара това момиче със сина си.
„Радвам се, че се запознахме!“ – каза тя на сбогуване. Нямаше намерение да казва нищо повече.
„Ще дойдеш ли отново да ни видиш? Моля те, ела, ти си мила. Не съм имала време да ти покажа всичките си играчки“.
„Разбира се, че ще дойда. На свой ред бих искал да поканя теб, майка ти и сестра ти да се присъединят към мен. Моля те, не го забравяй!“.
Точно тогава в апартамента влезе едно малко момиченце с голяма панделка на главата. По-голямата сестра на Себастиан се беше върнала от училище. Големите ѝ сини очи я гледаха с изненада и възторг.
„Знам коя си ти. Ти си майката на Андрю, той много прилича на теб! Той ми каза, че ще имам втора баба, защото майката на баща ми е починала. Това си ти, нали?“
От този момент нататък госпожа Халина имаше внуци. Година по-късно цялото семейство очаквало още едно дете: Иза забременяла.
Всички бяха щастливи и само Себастиан беше малко притеснен: „Бабо, ще ме обичаш ли толкова, колкото сега? Когато се роди братче или сестриче, дали всички ще обичат повече най-малкото дете?“.
„О, разбира се, че ще те обичам толкова, колкото и преди. Знаеш ли, ако не беше ти, не знам какво щях да направя тогава. Благодаря ти за любовта, внуче!“.
