– Мамо, татко, днес ще отидем при баба Аня и дядо Павел – започна да говори Камилек малко преди да тръгнем. – Отдавна не сме ги посещавали.
– Ще отидем в парка – отвърнах твърдо аз. – В края на краищата не знаем дали са си вкъщи, или не. Може би дядо е на работа.
На тригодишна възраст нашият Камилек обичаше да прекарва времето си с бащата на съпругата ми. Този, въпреки възрастта си, водеше активен начин на живот и поправяше домакински уреди и бяла техника. Вкъщи винаги имаше различни уреди, инструменти и приспособления. Детето ни обичаше да играе с тях много повече, отколкото с детските играчки.- Може би наистина ще отидем? – попита жена ми без ентусиазъм. – Отдавна не сме ходили при тях. Може би и те са ни липсвали.
– Нека да се разходим в парка. Оттам ще се обадим на баба и ще я попитаме какви са плановете им за вечерта – предложих аз, като хванах сина си за ръка. – Ако са си вкъщи, ще купим чай и ще се отбием при тях на връщане.
Тази вечер бабата и дядото искаха да си починат и не им се искаше да се срещнат. Детето, разбира се, беше тъжно, но прекрасно разбираше, че дядото има тежка работа и трябва да си почине. Със съпругата ми се досетихме, че от почивка повече се нуждае майка ѝ.
Две седмици по-късно със съпругата ми решихме да организираме семейно събиране. Не беше нещо особено, но Лора беше изпекла торта по нова рецепта и смяташе, че това е чудесен повод да покани родителите си. Особено като се има предвид, че те живеят в съседния блок.- Дядо, виж! – Камил вдигна найлонов плик, в който беше сложил всички счупени играчки, за да покаже на дядо си. – Всички те трябва да бъдат поправени.
Не бяха нужни много усилия, за да се поправят всички тези играчки: някъде трябваше да се сменят батериите, някъде да се запои прекъснат кабел, а някъде просто да се затегне някое винтче.
– Камиле, защо искаш дядо да направи всичко това? – Свекърва ми ме погледна укорително. – В края на краищата ти имаш баща.
– Не. Татко не може да поправя нещата. Само дядо Пол знае как да поправя нещата – отвърна синът. – Дори дядо Андрей не може да го направи.
Ние се придържахме към версията, че дядо Павел може да поправи всичко. Баба винаги казваше на детето да отива при дядо, когато иска да си почине от внука си. Ние с Лора му казвахме да отива при дядо си при всяка възможност, която гарантирано повишаваше авторитета му в очите на детето.
Камилек, който беше сигурен, че дядо Пол е единственият човек, който може да поправи играчките му, никога не ни помоли да купим нови, той просто слагаше повредените играчки в търговска чанта и търпеливо чакаше да види дядо.
– Николай, – обърна се към мен свекървата с нескрито раздразнение, – толкова ли е трудно сам да запоиш една жица? Трябваше да те научат на това в училище.
Тъкмо се канех да си хапна парче торта, но в този момент я погледнах смутено. Не знаех какво да кажа. Лаура помоли Камилек да отиде в стаята си, за да прибере играчките си.- Мамо, за какво говориш? – Съпругът ми се притече на помощ. – Николай може да направи всичко сам. Ако Камилек е сигурен, че само майката на Дядо Коледа може да направи шоколадово блокче, това не означава, че аз не мога да го направя.
Шоколадовият блок на майка ми беше наистина страхотен, а освен това беше евтин и доста лесен за приготвяне десерт. Камил много го хареса, затова със съпругата ми решихме да го оставим да бъде специалитет на баба Бася.
– Анна – обърнах се към свекърва си, след като придобих увереност и събрах мислите си – мога да направя много неща сама. Дъщеря ти и аз сме добри в почти всичко. Ако не можем или не се справяме с нещо, наемаме професионалисти, които да го направят. За щастие, можем да си го позволим.
По някаква причина си спомних за една ситуация, в която свекърва ми с нескрита гордост казваше на майка ми, че без тяхна помощ не бихме се справили с отглеждането на детето. Майка ми дори предложи да идва всеки ден в дома ни, за да остане с Камилек, ако се наложи.
Стори ми се, че свекърва ми вече е много уморена. Нито един от моите аргументи, че това се е случвало само няколко пъти, когато Лора е била сама вкъщи и е трябвало да излезе до магазина, а Камилек е спял, не стигаше до нея. Накрая свекърът реши да се намеси и погледна първо към мен, а после към жена си.
– Анна – каза той необичайно твърдо, – превърнала си се в мърмореща баба, вместо да станеш добра. Харесва ми ролята на мъдрия вълшебник. Нещо повече, по тази причина нямам нищо против да се откажа от работата си. – Изведнъж той омекна и продължи. – Може би просто ревнувате от внука си?
Не знам дали вкъщи са говорили за това, но при нас мълчаха, докато не си тръгнаха. След тази ситуация дядо Пол започна да се обажда поне веднъж седмично и да казва на Камилек, че има много резервни части за играчките си и че е спешно да се заеме с ремонта.
