Никога през живота си не съм мислила, че във връзката ми ще има изневяра. Въпреки това всичко в живота е възможно. Пет години съвместен живот завършиха с раздяла. Романтично начало, точно като във филмите: комплименти, малки жестове, подаръци. След това прекрасна сватба. Година по-късно ни се роди син, от което съпругът ми беше много щастлив.
Вярно, синът реши да се появи на бял свят малко по-рано, отколкото трябваше, но това не се отрази на развитието му. Не мина обаче и без някои последствия – той често боледуваше, което означаваше, че не мога да се върна на работа. Реших, че посещаването на ясла или детска градина за детето ни няма да е най-добрата идея. Децата често се разболяват, а нашият син имаше компрометирана имунна система.И двете баби още не са се пенсионирали и ни помагат много. Съпругът ми се съгласи с решението ми да остана вкъщи със сина си.
– Печеля достатъчно, не е нужно да ходя на работа. Когато детето тръгне на училище – тогава ще бъде по-лесно. Всичко ще бъде наред.
Съпругът ми е надеждна подкрепа за мен. Преди да се роди синът ни, и двамата вършехме домакинската работа, но с раждането на детето започнах да се грижа сама за къщата. Животът ни вървеше чудесно, аз бях в отпуск по майчинство, съпругът ми носеше пари вкъщи, бебето растеше.
Когато искахме да прекараме известно време заедно, например да отидем някъде, винаги имаше на кого да оставим сина си. С пандемията обаче ситуацията стана много по-сложна.
Съпругът ми започна да се прибира от работа доста късно, не беше в настроение. След това започна да работи дистанционно. В резултат на това той започна да печели по-малко.Трябваше да занимавам сина си с нещо, за да не пречи на съпруга ми. Малките деца обаче постоянно вдигат шум, плачат, хвърлят нещо. Понякога съпругът ми се ядосваше и повишаваше глас. Ставаше ми неприятно и тъжно, но го разбирах: стрес и умора.
Дори не исках да си помисля какво щеше да се случи, ако съпругът ми беше загубил работата си. За щастие, това не се случи. По-малко от шест месеца по-късно съпругът ми отново започна работа в офиса, така че започна да контролира емоциите си, дори се извини за поведението си. Струваше ми се, че нещата се подобряват и животът се връща към нормалното.
Но синът ни продължаваше да се разболява. Отначало лекарите казаха, че е обикновена настинка. Не знам кое е оказало по-голямо влияние върху това, което се случи след това: погрешната диагноза или липсата на подходящо лечение, но аз и синът ми се озовахме в болница, където прекарахме около две седмици.
През този труден период поддържах връзка със съпруга си само по телефона; посещаваха ни само бабите ми.
– Защо той трябва да дойде тук? В края на краищата това е болница, ако той се разболее, кой ще изкара парите? В края на краищата той е основният издържащ семейството – каза свекърва ми и аз се съгласих с нея. Наистина, защо трябва да идва той? Нищо не ни липсва, така или иначе искам да се прибера у дома, на сина ми също не му харесва тук. Така че не таях никаква злоба към съпруга си.
Когато пристигнахме у дома, навсякъде беше идеално чисто. Сигурно е ползвал услугите на почистваща фирма, защото нямаше да успее да почисти апартамента толкова добре. Той също така поръча храна.
– Имах такава бъркотия, докато те нямаше, но както виждаш, сега е подредено – каза той с усмивка. Бях много щастлива, че се е погрижил за почистването и за храната. Бях доволна, защото съпругът ми се грижеше толкова добре за нас. Дойде да ни вземе, закара ни до вкъщи, помогна ни да пренесем нещата и след това замина на работа. След като изкъпах сина си и го сложих да спи, исках да изпера дрехите си. По някаква причина намерих халата си в пералнята. Доколкото си спомням, не съм го хвърляла там. Честно казано, тогава не му обърнах особено внимание. Съжалявам, че не започнах да мисля за него.
Дори нямах време да се замисля, защото майка ми ми се обади. Когато бебето се събуди, излязохме на разходка в задния двор. На една пейка седеше Каролина, нашата съседка. Не мога да кажа, че съм приятелка с нея, но имаме деца на една и съща възраст.
Затова често се случва да излизаме на разходка заедно.Започнахме да си говорим и аз ѝ разказах какво се е случило в живота ни напоследък. Въпреки това бях много объркан от съжалителния ѝ поглед. Имах лошо предчувствие за това. Тъкмо се канехме да напуснем детската площадка, когато тя ме извика. Искаше да ми каже нещо.
– Извинявам ти се най-искрено, това не е моя работа, но те гледам и не мога да мълча. Преди около три дни влязох в асансьора със съпруга ви, но той не беше сам, с него имаше едно момиче. Нямам представа коя беше, но явно се познаваха добре. Те излязоха от асансьора и влязоха в апартамента ви. Мисля, че трябва да знаете за това.
Отначало не разбрах за какво говори тя. За миг се загубих в собствените си мисли. но после си спомних за халата си, който по някаква причина лежеше в пералнята, и за перфектно почистената ми къща.
Изчаках съпругът ми да се прибере. Реших да не отлагам разговора, исках да попитам съпруга си за това.
– Доведохте ли любовника си в нашия дом, докато аз и синът ви бяхме в болницата? Стана ми известно, че си бил тук с някакво момиче, докато съпругата ти и синът ти са били в болницата. Вярно ли е това? – Попитах, гледайки го право в очите.
Той се изненада и погледна виновно. Всичко излезе наяве. Не си спомням какво правех, преди да стигна до къщата на майка ми. Телефонът ми звънеше непрестанно, но след това не ми се говореше със съпруга ми.
Бях просто съсипана от цялата ситуация. След като сте в такава трудна семейна ситуация, доведохте вкъщи любовник? Как е могъл да направи това? След като не успя да се свърже с мен, съпругът ми започна да звъни на майка ми, която реши да не се намесва и каза: „Трябва да се справите сами“.
Колкото майка ми не искаше да се намесва, толкова и свекърва ми не искаше да стои настрана.
Тя дойде да ни посети на детската площадка, където се разхождаме със сина си. Веднага започна да говори укорително и неодобрително за моето поведение.Мислех, че сте над това. Защо напуснахте съпруга си? Не отговаряте на телефона. Всеки прави грешки, на всеки се случва, така че какво сега? Разрушаваш всичко. – каза свекърва ми.
– Той ми изневери и аз унищожавам всичко? – Изненадах се.
– Най-накрая разбрах, че в живота може да се случи всичко. Когато сте имали дете, сте престанали да се грижите за себе си, защото сте загрижени само за детето. Нямате теми за разговор, винаги сте вкъщи. Така че синът ми искаше нещо ново. В работата има хубави момичета, така че той не можа да устои. В края на краищата можеше да се престори, че не знае нищо. В края на краищата никой не те е изоставил с дете, имаш храна, дрехи. Какво повече би могъл да искаш?
Без да говоря със свекървата, реших да се прибера вкъщи. Не знаех какво да кажа. Чудя се какво ли би казала тя, ако подобна ситуация се случи със сина ѝ?“ Бях смъмрен, че преувеличавам. Няма да се преструвам, че нищо не се е случило.
За моя изненада, когато разказах за това на майка ми, тя не ме подкрепи, а точно обратното.
– Ситуацията не е приятна, но всеки може да прави грешки в живота. Помислете за това, че синът ще остане без баща. Кой ще страда от това? На първо място детето, а вие изобщо няма да се почувствате по-добре. Не ви принуждавам да правите нищо, просто ви съветвам. Помислете още веднъж за това. Може би ще вземете друго решение.
Това беше неочаквано. Наистина ли е възможно да пренебрегнеш подобно нещо? Може би не разбирам нещо, но не мога да забравя предателството и да простя.
