Позволих на сина ми и съпругата му да живеят в моя апартамент, когато преживяваха труден период в живота си, но те започнаха да създават свои собствени правила. Няма да го позволя, защото това е моят апартамент, така че ще бъде такъв, какъвто искам да бъде.
Синът ми реши да се ожени още преди да е завършил университета. Опитах се да го убедя да не взима такова прибързано решение, казах му, че е твърде рано да се жени, първо трябва да постигне нещо в живота.
Той не искаше да ме слуша, защото вече е възрастен и знае по-добре. Тогава си мислех, че няма проблем, че няма да се намесвам в живота му. Наследих апартамента от баща си и го преписах на сина си, където той и съпругата му започнаха да живеят веднага след сватбата си.
Да, апартаментът не беше модерен, не беше хубаво ремонтиран, но беше годен за живеене. Живяха там една година, а после някой ги убеди да инвестират в недвижими имоти. Продадоха собствения си апартамент, за който допринесоха и родителите на снаха им, и ми казаха, че ще е добре да помогнат на младото семейство.
В края на краищата аз им бях подарил апартамента. Можех да оставя апартамента за себе си и да си живея спокойно в пенсия с допълнителен доход. Още повече, че това е малко рисковано начинание. Те са платили много пари за апартамент, който дори още не е на картата.
Но добре, решили са да инвестират, ето ти го, това си е тяхна работа. Платили са всички пари, които са имали, преместили са се в жилище под наем и са чакали апартаментът им да бъде построен. Не са имали никакви проблеми.Докато не се случи една ситуация. Снаха ми беше съкратена и не можа да си намери достойна работа с добра заплата, така че финансовото им положение се влоши. Затова те решиха да се преместят при мен за известно време.
Разбира се, те не пристигнаха просто с куфари и не ме настаниха. Първо поискаха разрешение. Не можех да откажа на сина си и им позволих да живеят в апартамента ми.
Но още от самото начало определих свои собствени правила. Лягам си рано, в 22:00 ч., така че моля да не се вдига шум след този час. През деня телевизорът винаги трябва да е включен. В кухнята не трябва да има мръсни съдове и тя винаги трябва да е чиста.
Те кимнаха и изглежда се съгласиха.
Отначало всичко беше наред, всички спазваха правилата, които бях определил. Ако нещо не ме устройваше, им го посочвах, така че те реагираха веднага и се опитваха да го поправят.
Но после явно това им омръзна и започнаха да спорят, да се сърдят и да създават свои собствени правила.
– Мамо, какво става отново? Това е просто една мръсна чаша, ще я измия по-късно. Изключи този телевизор, не можеш да прекараш и миг на спокойствие! – възмущаваше се синът ми.
– Защо чистиш всеки ден? Купи си прахосмукачка-робот. Прекарваш толкова много време в това, а апартаментът е много чист – каза ми снаха ми.
– Не е нужно да ставаш толкова рано през уикендите, защото ни будиш! Часът е едва 9 сутринта, а ти вече чистиш апартамента – смъмри ме синът ми.С всеки изминал ден те се оплакваха все повече и повече. Един ден търпението ми се изчерпа и им казах да се прибират.
– Вие бихте ли изхвърлили собствения си син на улицата заради странните си правила? В края на краищата знаете, че имаме труден период в живота и се нуждаем от помощ.
– Тези, които се нуждаят от помощ, са живи и щастливи, когато я получат, а не се оплакват и създават свои собствени правила. Особено както споменах в самото начало.
– Всичко е ясно! Благодаря на мама за помощта! – Синът се възмути и започна да си събира нещата.
Сигурно е чакал да му се извиня и да му кажа: „Можеш да живееш тук и да правиш каквото си искаш, а аз ще си мълча“. Е, не. Не съм изисквал нищо специално от тях.
Може да не са се чувствали комфортно, но и аз не бях доволен от това, но го приех и им позволих да живеят в моя апартамент.
За разлика от тях аз съм в собствения си апартамент и нямам намерение да се съобразявам с никого, дори това да е собственият ми син. Той знаеше какъв е характерът ми и какво мисля за жена му.
Нека се преместят в собствения си апартамент и да си създадат собствени правила там, а аз ще им дойда на гости и ще се опитам да създам свои собствени правила. Бих искал да видя как ще реагират на това.
