Вече двадесет години сме заедно и съпругата ми все още ме изненадва. Тя получи наследство, но не иска да инвестира парите. Смята, че е важно да правим хората щастливи, затова ще отвори кафене с котки.
Алисия, лелята на съпругата ми Ивона, никога не съм виждал. Алисия, сестрата на свекърва ми, напусна града ни веднага след като завърши училище. Влюбила се в един мъж, напуснала университета, изоставила приятелите и родителите си и започнала живота си отначало в другия край на страната. Това е историята, която ми разказа съпругата ми.След това Алисия не беше добре дошла. По-добре беше дори да не казва името ѝ, за да не се изложи на недоволството на родителите си, бабата и дядото на съпругата ми. От време на време Алисия даваше да се разбере за присъствието си и изпращаше пратки, които свекърва ми, като отмъстителен човек, никога не искаше да приеме. Тя казваше: „Не искам да чувам за сестра си“.
Въпреки това Ивона поддържаше връзка с леля си. Тя я наблюдаваше в социалните мрежи и общуваше с нея. Като цяло се интересувала какъв е животът ѝ. Всъщност не я попитах за това, но ми се беше изплъзнало, че леля ми напоследък много боледува. Тя дори искаше да се върне в родния си град.
Нищо обаче не се получи и преди известно време Алисия почина. За мен и съпругата ми това беше пълна изненада. Също и защото Алисия беше оставила на съпругата си наследство. Тя беше разведена, с бившия ѝ съпруг нямаха деца. Алисия току-що беше оставила цялото си имущество на Ивона. Тя имаше част от него. През годините беше натрупала значително състояние.
То включваше къща в провинцията, апартамент и т.н. След шест месеца завещанието беше отворено, съпругата наследи цялото имущество и получи прилична сума след продажбата на всички имоти.Казват, че не трябва да си пъхаш носа в чуждото просо. Но аз си помислих, че ще инвестираме парите. Например щяхме да купим на децата си по един апартамент или да си построим къща в провинцията.
Жена ми не искаше особено да живее в собствена къща, но си мислех кой би отказал, когато има такава възможност. Мислех, че съпругата ми е разумен човек, но грешах.
Веднъж реших да поговоря с нея за това какво ще правим с парите. Предложих, че е възможно да си купим хубава къща на доста привлекателна цена. Ивона ме погледна изненадано и отговори, че не е мислила за никаква къща.
Тя добави, че леля ѝ цял живот е живяла далеч от родния си град и роднините си. Не е успяла да си създаде живот на ново място, а обстоятелствата и поведението на семейството ѝ са направили невъзможно завръщането ѝ в родината.
– Тя се чувствала самотна, но никой не искал да разбере леля ми Алис. В нейна памет искам да отворя кафене с котки. Хората ще идват и ще си играят с животните. Мисля, че тя би била щастлива от тази идея.
В началото не можех да я разбера. Какво кафене, какви котки? Ивона ми обясни, че това е нов формат за кафенетата и ресторантите. Собствениците дават подслон на бездомни животни, грижат се за тях, а посетителите, освен вкусна храна, имат възможност да прекарат време с очарователните животни, които тичат между масите.
Този тип кафенета, каза съпругата ми, се посещават от тези, които по някаква причина не могат да имат котка вкъщи. Те не са готови за отговорността или просто са заети и не искат домашният любимец да скучае между четири стени.
Всичко това е чудесно, но какво общо има с нас, нашето наследство и котките? Жена ми отново ме погледна учудено:
– Леля ми ми остави наследство, така че аз решавам какво да правя с него. Нека децата ни сами да изкарат жилището си. Що се отнася до мен, аз не искам да живея на село, добре ми е в моя апартамент.
Когато свекърва ми разбра за наследството и за кафенето, направи доста голям скандал. Крещеше, че парите са общи и трябва да се разделят. Каза, че сестра ѝ е упорита и е направила такова завещание само за да злепостави останалите членове на семейството. Този път се съгласих със свекърва ми. Не ми пука за отношенията в семейството им, но да похарчиш такава сума за някакво кафене, на всичкото отгоре за котки, е просто глупаво.
Жена ми ще фалира до един месец. Тя няма никакъв опит в бизнеса, нито пък правилна нагласа. Цял живот е работила като учителка и изведнъж иска да отвори кафене. Жена ми не иска да слуша нито мен, нито свекърва ми. Казва, че възнамерява да прави каквото си иска. Може би ще дари всички пари за благотворителност.
Вече почти месец със съпругата ми се караме всеки ден, но тя е много упорита. Тя продължава да говори за котките си. Изгубила е ума си. Не знам как да я вразумя и как да спася семейството ни.
