Със съпруга ми сме на една и съща възраст. Оженихме се, когато бяхме на 23 години. Млади и здрави, работихме усилено, справяхме се с всички трудности. Отначало живеехме при родителите ми в селото, а след това си построихме собствена къща и я обзаведохме.
По това време вече бяхме на 35 години. Родителите ми и свекърва ми постоянно ни притискаха: „Кога ще ни дадете внуци? Докога ще можете да живеете само за себе си? Мечтаехме сами да имаме деца, но нищо не се случи.
Лекарите казаха, че нямаме здравословни проблеми. Дори посетихме знахари, но всичко беше напразно. Едва когато навършихме 39 години, ни се роди дългоочакваната дъщеря Кристина. Толкова дълго я чакахме, че сигурно сме я разглезили прекалено много още в детството. Тя винаги е имала всичко, което е искала.
Въпреки че живеехме на село и имахме ферма, Христина никога не помогна. Тя се учеше добре, а след училище отиваше да учи в Черновци. Сега е в трети курс. Наскоро се запозна с гаджето си и планират сватба. „Със съпруга ми имаме малко спестени пари – хиляда и половина долара. За нас това е значителна сума, но за Христина тя изглежда мизерна.
– Какви са тези пари? С тях дори не можеш да направиш нормална сватба! „Трябва да ни купите и апартамент – възмущава се дъщеря ми. – Но откъде ще вземем толкова пари? Какво сте правили, преди да се родя аз? Трябваше предварително да помислите за жилище. А ако не можеш, продай къщата си.“ – Дъще, ние вече сме пенсионери. Кой ще ни наеме сега?“ – “Не трябваше да ме раждаш толкова късно! Сега си безполезна.
Срам ме е дори да излизам с теб. Беше ми много неприятно да чуя това от дъщеря си. Винаги сме правили всичко, което е било по силите ни, за нея. Но какво можеш да направиш, ако не отговорим на очакванията ѝ? Може би наистина можем да намерим някаква работа, за да ѝ подарим сватбата на мечтите ѝ? Тя може да ни обърне гръб напълно.
