Анна се омъжила, година по-късно им се родило дете, живели добре заедно, а после съпругът ѝ си събрал нещата и казал: „Грешката ни беше, че се запознахме твърде рано, съжалявам, но срещнах една жена, искам да живея с нея до края на живота си!“.
Той си тръгнал, оставяйки след себе си само един апартамент под наем; имал две седмици да плати. Децата по това време бяха на три години, но кой щеше да им даде място в яслата; не бяха от този град, собствените им бяха малко и нямаха разрешение за пребиваване.
Анна не се остави да бъде обезкуражена, обикаляше и раздаваше листовки, на сина ѝ му вършеше работа да диша въздух, минаха две седмици и собственикът каза, че утре е крайният срок и той трябва да плати, Анна не можеше.
Собственикът ги уволнил и се оплакал на органите по грижите, а синът на Анна бил отнет, прошепнала му тя, докато си тръгвала: „Съжалявам, сине, много те обичам, непременно ще те взема обратно, не се притеснявай: мама няма да те остави!
Анна спяла на улицата и спестявала всяка стотинка; ядяла веднъж на два дни и успяла да спести пари за самолетен билет, но решила да си купи телефон и да се обади на родителите си (чудела се защо не се е сетила за това по-рано); в този ден баща ѝ заминал; Анна стояла на летището и го чакала; когато баща ѝ видял Анна, бил шокиран: била слаба, сива, дрехите ѝ били мръсни. Баща ѝ наел стая в един хотел, но не пуснали Анна да влезе; баща ѝ я уверил, че всичко е наред, и пуснал дъщеря си да влезе. Изпратил я до банята и сам поръчал вечеря.
Анна излезе от душа и веднага започна да се храни; баща ѝ я гледаше, по лицето му се стичаха сълзи, а в мозъка му се образуваха образи от детството.Беше я видял за пръв път, беше мечтал за дъщеря и сега Анюта беше направила първата си крачка, първата си дума – татко. Анюта от тромаво дете се беше превърнала в блондинка, после детска градина, училище и сега матура; неговата красива дъщеря, русата красавица, институтът и мошеникът. „Анюта, или той, или семейството, ако тръгнеш с него, можеш да забравиш за нас!“.
Анюта затръшва вратата. Четири години по-късно ѝ се обаждат по телефона: „Татко, помогни ми! И сега любимото му момиче седи там, цялото кльощаво и яде храна, която никога през живота си не е яло. Анюта разказала всичко на баща си, а той изтичал до сиропиталището, върнал се с всички необходими документи и отвел внука си.
Анюта и синът ѝ се върнали вкъщи заедно с бащата. Но бащата многократно летял обратно към злополучния град, а синът на Анюта по необясним начин получил квартира. Анюта си мислела, че го е купил баща ѝ, но го платил бившият ѝ. Бащата много се страхувал от него и се съгласявал на всичко.
