Когато живеех в друг апартамент, разговарях с една възрастна дама от нашата сграда. Не беше близка позната, но разговаряхме. Тя често идваше при мен, за да ме попита нещо или да изпие чаша чай. Веднъж ми се обади, за да купи мляко на път за вкъщи. Оттогава номерът ми не се е променял.
Преди две седмици тя ми се обади. Отначало дори не разпознах кой се обажда, но после разбрах на място. Татяна Николаевна каза, че дъщеря ѝ е купила за сина си бебешки каши, картофено пюре и компоти, но той не бил почитател на всичко това, а Татяна Николаевна имала цялата бебешка храна и си спомнила, че когато се преместих в новия си апартамент, бях бременна в втория месец.
Баба ми реши да ни подари всичко това, защото имаше много буркани, а тя не ги яде, и реши да ни го изпрати, защото си спомни за дъщеря ми.
Освен това тя каза, че има и някои дрехи за мен, „почти не носени, дъщеря ми ми ги подари, а тя се облича във всякакви московски бутици“.
Не исках да отказвам на един възрастен човек, казах, че съпругът ми ще ги събере, за да приключим с това. На следващия ден, след работа, мъжът взе градския транспорт в час пик, за да стигне до дома на Татяна Николаевна, а после се върна у дома с огромна чанта. Когато се върна обаче, разбрахме, че всичко е било напразно.
Бебешката храна беше вкусна, но дори няма да описвам дрехите, които ми даде. Дори се срамувах, че съм ги приела от нея. По-късно Татяна ми се обади, за да разбере дали сме се радвали на подаръците. Казах ѝ, че още не сме подредили дрехите, но че дъщеря ми яде картофено пюре с двете си лица.
Тя се зарадва и каза, че е помолила дъщеря си да вземе същия пакет за съпруга ми. – ‘Татяна Николаевна, Вадим няма нужда от дрехи, той вече е висок, трудно му е да намери дрехи дори в магазина, а за дрехи втора употреба не може и дума да става, не мисля. – Не се притеснявай, дъще, зет ми също е висок и широкоплещест, отслабнал е малко, но старите му дрехи са му големи. „Казах на дъщеря ми, че си просяк и имаш нужда от помощ – тя често помага на хора в нужда“. – отговори нашата Татяна Николаевна.
„След думите „просяци“ и „нуждаещи се“ се изненадах. Нека повторя: тя помага на нас, нуждаещите се. Кажете ми, защо старата съседка смята, че нашето семейство има нужда от помощ? Трябваше ли грубо да я отпратя, когато тя предложи да ни „помогне“, за да разбере, че живеем на ръба? Може би е искала да убеди дъщеря си да бъде благотворителна по този начин, не знам.v
