Николас е израснал в интелигентно семейство. Баща му е преподавател в университета, а майка му работи като лекар. Родителите му обичали единствения си син и посвещавали цялото си свободно време на възпитанието му.
Николай посещавал всякакви допълнителни занимания и радвал родителите си с добри оценки в училище. Единственият недостатък на момчето било приятелството му с Вероника. Момичето произхождало от дисфункционално семейство: майка ѝ била безработна, а баща ѝ работел във фабрика и злоупотребявал с алкохол.
Това момиче бях аз, а Николай беше единственият ми приятел. Бяхме приятели още от дете, той ме защитаваше от другите и ми помагаше с домашните. Дядо Коледа и аз бяхме неразделни. Когато навърших 15 години, станах сирак, така че се озовах в дом за сираци и с Николай спряхме да общуваме.
Разбира се, той разбра от възпитателя, при когото пребивавах в момента. Но не получи никакво писмо от мен, така че скоро се отказа от всички опити да се свърже с мен. Срещнахме се случайно при завършването на училище.
Николас се превърна в джентълмен с добри маниери, а и аз станах по-красива. Започнахме да си говорим отново. Дори не забелязахме кога приятелството ни се превърна в нещо повече.
Започнахме да учим заедно и се срещахме все по-често. Един ден признах на Николай, че все още имам всички негови писма и винаги му пиша обратно. Вкъщи той разбра, че родителите му са скрили писмата ми от него.
