Със съпруга ми имаме син. Когато синът ми се разхождаше из къщата, реших да нямам повече деца. Не мислех, че ще обичам второто си дете толкова, колкото първото, затова имаме само него.
Синът ми израсна, без да се нуждае от нищо.
Той се учеше добре, вкара се в колеж и когато се дипломира, решихме да му направим подарък. Продадохме стария си апартамент, гаража и колата и купихме вила в провинцията, както и едностаен апартамент за сина ни. Той беше възрастен и трябваше да живее самостоятелно.
След завършването си, поради липса на работа по професията си, той отиде да работи в една фабрика. Винаги сме поддържали връзка с него.
Имаме близки отношения и редовно чувахме за приятелките му, а той често ги водеше в дома ни.
Синът ми не се е обаждал от месеци. Пишеше в текстови съобщения, че има много работа, избягваше посещенията. Майчиното ми сърце ми подсказа, че нещо не е наред. По някакъв начин получих информация от него. Оказа се, че си има приятелка.
Попитах го коя е тя, но единственото, което получих, беше, че се казва Роксана. Мина още един месец от този разговор, синът престана да се обажда, не дойде със снаха си. Казах на съпруга ми да се приготви, защото трябва да посетим единственото ни дете. Когато го заведохме до колата, той се разтрепери. По пътя едва не получих инфаркт.
Синът ми отвори вратата, беше уплашен, не очакваше родителите му да дойдат. Изведнъж навън изтичаха три еднакви малки деца и Роксана – майка им. Влязохме в къщата и синът ми ни представи.
– Запознайте се с вашите баба и дядо, деца – казаха те, а ние останахме без думи. Почти припаднах при това изречение. Роксана изглежда на около 35 години, а синът ми е на 25 години. И сега тя отглежда тризнаци?
– Наталио, аз обичам сина ти – каза ми Роксана. Разбира се, че обича, той взе нея и трите ѝ деца в апартамента си и се грижи за тях. Почти веднага се върнахме у дома. Съпругът ме успокои – А ако синът ми иска да има свое дете, вече трябва да издържа четири? – Попитах риторично. Не мога да му кажа какво да прави, но се страхувам за бъдещето му. Няма да му е лесно с такъв куп хора.
