Анджела се развежда със съпруга си, когато дъщеря им е само на една година. След развода тя се връща при родителите си. Мъжът посещава дъщеря си само няколко пъти и след това забравя за нея. Жената работела, а семейството ѝ помагало да се грижи за детето.
Докато момичето било на работа, за детето се грижела баба му или леля му. Сестрата на Анджела е с пет години по-малка от нея. Катя се срещаше с един мъж от три години и решиха да се оженят. Преди младоженецът да пристигне, за да се срещне с родителите ѝ, в къщата настъпила суматоха.
Семейството се отнасяше много сериозно към предстоящото събитие и се подготви, като подреди голяма маса, отрупана с храна. Името на годеника на Катя беше същото като това на бившия съпруг на Анджела. Всички в къщата назоваха това име много пъти през този ден.
Малката Соня си играеше с плюшеното си мече и наблюдаваше как възрастните се суетят наоколо. Не си спомняше баща си, единственото, което беше останало в съзнанието ѝ, беше името му. Тогава тя реши, че баща ѝ ще дойде в дома им.
Тя много искаше да си има баща, почти всички в детската градина имаха баща. Когато годеникът на Катя прекрачи прага, момичето се втурна в прегръдките му. – “Татко, толкова много ми липсваш! Андрий прегърна Соня със смях. Този ден тя не се отдели от скута му.
След това често я посещаваше, водеше я на детска градина, а после на училище, носеше ѝ подаръци, дори танцуваше с нея на абитуриентския бал, а после плака на сватбата, когато Соня се омъжи.
