Наскоро реших да изневеря на жена си. В офиса ни се появи нова служителка – красива, жизнерадостна… Започнах да се грижа за нея, да й подарявам цветя, да ходя на срещи с нея. Казах на жена ми, че в офиса цари безпорядък.
Когато се прибрах вкъщи след прекрасна вечеря, съпругата ми ме чакаше мрачна. По-късно тя забеляза, че съм щастлив, и веднага заподозря, че нещо не е наред. Една вечер след вечеря отидох в спалнята, а Марина, съпругата ми, лежеше в леглото и спеше.
Косата ѝ беше вързана и изглеждаше много уморена. Нямах сили дори да се съблека. На нощното шкафче до нея беше поставен семейният ни албум. Тъй като не ми се спеше – очаквах с нетърпение да видя утре любовника си – отворих албума и започнах да го разглеждам.
Видях снимки на жена ми. Колко красива и радостна беше тя, щастието буквално преливаше. Не заспах през нощта.
Мислех за жена си, за чачана. Исках съпругата ми да бъде същата, както когато се запознахме за първи път. В края на краищата за мен не е трудно да я върна обратно. В пет часа сутринта се обадих на майка ми и й казах, че този уикенд ще заведа децата при нея.
Докато Марина спеше, аз приготвих закуската и ѝ я сервирах в леглото. Тя се събуди и беше много изненадана, а аз можех само да се възхищавам на разрошената ѝ коса. А когато й подадох букета, който бях купил преди час, тя буквално полетя из стаята. Беше ми трудно, но прекъснах контакта с приятелката си. Обещах си, че никога няма да излъжа моята Марина. Всяка вечер с жена ми излизахме на разходка.
След това отидохме в кафенето, на кино и си говорихме на закуска. Колко красива беше станала през този месец. Върна се при мен като палаво момиче, което ме очароваше с усмивката и неудържимия си смях.
