Синът ми се ожени за разведена жена преди почти 10 години. Тя вече имаше дъщеря от първия си брак. Дете-чудо на име Кристина. Или Кристия, както я наричаше майка ѝ. Приех Криста за своя внучка.
Никога не съм делил внуците си на роднини и близки. Помагах на семейството на сина си, както можех, понякога с пари, понякога с грижи за внуците, за да може бракът да почине. Не сме се карали със свекървата.
Но и не бяхме особено близки помежду си. Бившият ѝ съпруг редовно плащаше издръжка за дъщерята, но отказваше да се среща с нея. Преди една година Кристия се омъжи и аз и синът ми не бяхме поканени на сватбата. Казаха, че сватбата е само за членове на семейството.
Оказа се, че синът ми и аз сме чужди хора за тях. С мен всичко е наред, но синът ми, който я е отгледал в продължение на десет години, не е семейство? А бащата, на когото само полицаите от Али са се извинили, е семейство? И аз се почувствах зле.
Приемах я като своя, грижех се за нея като за внучка, но мълчах, за да запазя мира в семейството си. Синът ми също преглътна обидата, макар че по лицето му личеше, че пренебрежението е наранило дори него.Два месеца след сватбата наследих апартамента. Беше едностаен апартамент. Наемах наематели и получавах добра добавка към пенсията.
Преди няколко дни усилията ми се обадиха. Каза ми, че Хрисия е бременна, че младоженците нямат пари да наемат апартамент, и ме помоли да пусна внучката ѝ и съпруга ѝ в апартамента, който давах под наем.
Оказа се, че ако тя отиде на сватбата, те не са семейство. Но ако няма къде да живее, аз съм твоето семейство, твоята баба. Все още не съм й отговорила. Но предполагам, че ще кажа „не“. Някои хора може да смятат, че да се занимаваш с обиди е безполезно, но аз няма да „разбера и простя“. Дори се чудя на сина си как може да продължи да живее с тази жена след такава обида!
