Със съпруга ми сме женени от 4 години. Преди това се срещахме още 3 години.
Аз бях на 27 години, а съпругът ми – на 29, така че вече спестявахме за апартамент. Не се оженихме, защото беше малко трудно да съберем роднини, а и не искахме да харчим допълнителни пари. Целта ни беше да си купим апартамент, защото за съжаление нито аз, нито съпругът ми не бяхме наследили нищо от бабите и дядовците си.
Едва свързвахме двата края, за да си купим едностайния апартамент. Той беше просторен, затова със съпруга ми решихме да го преустроим в двустаен. Започнахме да го ремонтираме, но продължавахме да живеем в апартамент под наем. Разбира се, този вариант беше скъп, но нямаше друг изход.
Не искахме да живеем с родителите си, а и беше невъзможно да живеем в апартамента си, който все още не беше ремонтиран. Ремонтът отне една година.
И така, бяхме на път да се преместим в нов апартамент, когато свекърва ми се обади и каза, че снаха ми и децата ѝ са на път.Те не могат да останат при свекърва си най-много за седмица, защото тя живее с втория си съпруг, който е доведен баща на снаха ѝ. Той няма да ги търпи повече от седмица. А апартаментът ни е готов.
Ние сме в състояние сами да плащаме наема за наетия от нас апартамент, но тя не може да плаща наем, защото получава само издръжка, не може да работи, защото най-малкият няма и година, а съпругът ѝ няма да плаща издръжка, защото официално има минимална заплата. Като цяло свекърва ми ни помоли да им позволим да останат в нашия апартамент, докато ситуацията се уреди. Отначало тази идея не ми хареса.
Бяхме похарчили толкова много пари и толкова много време, но апартаментът щеше да отиде при някой друг. Нямаше да го получим скоро и нямаше да е прясно ремонтиран. Първоначално договорът беше за два месеца, най-много за три, но те живеят при нас от две години.
