Цялото семейство се събра в ресторанта. Всички пиеха и се забавляваха. На масата имаше много вкусни ястия. Имаше многобройни тостове и поздравления от всички страни. Седемдесетият рожден ден на Нина Петровна беше отпразнуван толкова шумно.
Сред цялото веселие никой дори не забеляза, че рожденичката не е много щастлива. Връхчетата на устните ѝ бяха спуснати надолу, а очите ѝ бяха тъжни.Партито приключи късно през нощта.
Синовете на жената били безнадеждно пияни, както и повечето от гостите, така че тя била изпратена вкъщи в селото с такси. Шофьорът на таксито, забелязал изражението на лицето на жената, попитал: -Случи ли се нещо? Нина Петровна избърса една-единствена сълза.
– “Знаеш ли какъв празник беше? Беше моят рожден ден, но не бях добре дошла там. Цяла вечер гледах лицата на моите роднини, които се интересуваха повече от храната и алкохола, и си мислех, че скоро празникът ще свърши, ще ме изпратят на село и ще ме забравят, и никога повече няма да ги видя.
Отгледах трима сина, но никой не ме посещава, дори не ми се обаждат, живеят в големи градски къщи, а аз цепя дърва за зимата. Таксито спря до една малка колиба. Жената слезе и бавно се запъти към къщата. Таксиметровият шофьор я наблюдаваше няколко минути.
Той съжалил жената и решил да се върне на сутринта, за да ѝ помогне в домакинската работа. Само че на сутринта жената не била жива. Тя заспала сама и повече не се събудила.
