Съпругът ми винаги помагаше на свекърва ми, а майка ми никога не получаваше нищо от нас. Реших да поправя тази ситуация, без да искам разрешение от съпруга си

През почти 10-те години на брака ни е обичайно съпругът ми да помага на майка си. Свекърва ми живее сама в двустаен апартамент и съпругът ми плаща наема ѝ, купува храна, дава ѝ пари за дрехи и празници. Аз нямаше какво да правя, защото съпругът ми осигурява прехраната на семейството ни, ръководи голяма фирма и е много добре платен.

Работех и преди декрета, но заплатата ми се използваше само за малките ми разходи.

А след това отидох в декрета и със съпруга ми решихме, че ще си остана вкъщи и ще върша домакинската работа. Майката на съпруга ми живее в града, но няма време да идва при нас и да се грижи за внучката си. През септември тя искаше да отиде на почивка и съпругът ми ѝ купи билет за Турция. В края на октомври той я изпрати в санаториум в Моршин.

Сигурна съм, че през зимата свекърва ми ще иска да отиде в Буковлък. А съпругът ми спокойно плаща за всичко това; той изпълнява, както казва, синовен дълг. Майка ми живее много по-скромно, в селската си къща. Тя има малка ферма и смята за свой дълг да ни носи храна от селото всяка събота.

Колкото и пъти да я разубеждавах, защото не ѝ е лесно да ни донесе две торби, майка ми настояваше да го направи – тя отглежда всичко със собствените си ръце, така че не можеш да купиш нищо по-здравословно в магазина, казва тя.

В събота майка ми дойде у нас, събу си обувките, а аз погледнах ботушите ѝ и разбрах, че е крайно време да си купим нови. А това яке го помня от 10 години. Но майка ми е на минимална заплата и има пари само за най-необходимото. Затова реших да помогна на майка ми.

Казах на съпруга си, че съм решила да се върна на работа. Отначало той се притесняваше, но после се съгласи. Дъщеря ни вече е на училище, затова си намерих работа на непълно работно време в една фирма. Колко щастлива бях, когато получих първата си заплата. Веднага отидох в магазина и купих на майка ми нови обувки и ново яке. Не казах на съпруга си за плана си, а веднага занесох нещата на майка ми в селото.

Тя не искаше да ги вземе, като казваше, че всичко е скъпо. Но аз настоявах, че тя го заслужава, както и много повече. Реших, че щом съпругът ми помага така на майка си, аз също ще подкрепям своята.

Related Posts