Свещеникът кръсти бебето. Но през цялото време на тайнството бебето непрекъснато плачеше и се съпротивляваше на тайнството. Детето отблъсквало свещеника, колкото можело. Но когато момченцето било потопено три пъти в купела, то изкрещяло така, сякаш го потапяли в котел с вряла вода. Възрастните започнали да се плашат. Накрая майката на детето не издържала повече, отишла при свещеника, който извършвал тайнството Кръщение, и попитала:
„Е, колко време ще продължи това?“ – „Приблизително толкова.“ – „Няма ли някакъв начин да се ускори процесът?
Виждате, че детето вече е уморено.“ – Не, не може, защото обредът трябва да се извърши от началото до края. В противен случай тайнството няма да се осъществи. Мама само въздъхна тежко: – „Е, какво да правим, нали виждаш как се уморява от плач. Не може да понесе още много от това.“ „Не затова плаче“, каза тихо свещеникът. „Какво е?“, попита изненадано майката на детето. Тя не можеше да повярва на ушите си.
– „Оженихте ли се в църквата?“ – попита свещеникът, преди тя да успее да се съвземе. Междувременно свещеникът пресмяташе нещо, след което каза: „За какво е бебето, явно за Великия пост? Но жената не отговори, а само погледна надолу към земята. – Направихте ли аборт? Отново замълча. – Вие самата никога не сте ходили в Божия храм. Вероятно никога не сте се изповядвали или приемали Светото причастие?
Жената свива рамене и не отговаря. – А как сте живели? Сигурно сте водили живот, който далеч не е бил добър? И отново мълчание. Няма отговор.
– „И искате синът ви да се чувства добре дошъл в църквата?“ – „Трудно ви е да сте тук, а на него му е още по-трудно. Ако искате добри промени за сина си, променете и себе си към по-добро.
И в този момент по бузите на младата жена потекоха сълзи. Тя се върна на мястото си, като избърса очите си. Тайнството продължи, но бебето вече се беше успокоило, спря да се съпротивлява и да плаче, сякаш свещеникът говореше на него, а не на майка му.
