Вадим получава телефонно обаждане от съпругата си, която е в болница, и казва: „Донеси със себе си утре две бутилки минерална вода. Едната е за съседката ми Елена. Никой не я посещава. Купи й още нещо сладко. Вадим събра цял комплект: портокали, шоколади, сокове и няколко кифлички. Когато влезе в стаята, той веднага забеляза, че Алена е много красиво и привлекателно момиче.
– „О, хайде, не ме притеснявай. Или почакай, ще ти върна парите: баща ми винаги ми казва това. А аз много искам да бъда порядъчна като майка ми. Вадим не очакваше такъв натиск и взе парите, за да не обиди Елена. Това продължи няколко дни и Олена винаги беше благодарна за това, което й носеше Вадим. Един ден Вадим получи обаждане от непознат номер.
Мъжът се представил като Саша и казал, че е бащата на Олена. Уговорили се да се срещнат в магазина за алкохол. Бащата на момичето се оказал много порядъчен човек: дал на Вадим бутилка скъпо питие и го поканил да пият кафе в близкото кафене. Жена ми почина преди три години – започна разговора той, когато седнаха. Беше трудно.
Родителите ми помагаха, доколкото можеха. Свекърът ми започна да плаче. Един ден го блъсна кола. Свекърва ми не изтърпя друг удар и се самоуби. Това се случи само за една година. Ние с Елена останахме сами. Вече нямах сили. Нямам никакъв личен живот. Правя всичко, за да осигуря прехраната на дъщеря си.
Работя от сутрин до вечер. Както виждате, дъщеря ми беше хоспитализирана. Наех медицинска сестра, защото не можех да я посещавам. Мислех, че дъщеря ми е добре. Тя никога не се е оплаквала. Но положението беше лошо: не се грижеха за нея.
За щастие съпругата ви беше там, тя забеляза всичко. Много съм ви благодарен, винаги ще ви помагам с каквото мога. Този разговор остави у Вадим непознато и много топло чувство в душата му.
На път за вкъщи той видя едно тъжно момиче. ─ Кое е това тъжно момиче? ─ Върви си по пътя ─ отговорило момичето. „Днес имаме специално предложение: кутия шоколадови бонбони за всяко красиво момиче, което плаче – Вадим извади кутията, която Саша му беше подарила. „Това за мен ли е? Да, вземи я! ─ Много ви благодаря. Голямо човешко благодаря.