Кирил летеше на крилете на вятъра. След две години в чужбина той най-накрая се завръща у дома, където го чакат съпругата, двете му дъщери и майка му.
Майката на Кирил живееше с тях, тъй като беше помолила да роди дете, за да купят тристаен апартамент и да заживеят заедно, защото беше по-забавно, по-интересно, а и щеше да е по-лесно и по-удобно да се грижи за майка си, ако живееха под един покрив. Щом Кирил влезе, дъщерите и съпругата му го прегърнаха, целунаха го и започнаха да ровят из вещите му в търсене на подаръците си.
Кирил се изненада, че не вижда майка си. Жена му каза, че е в курорт, и той ѝ повярва и се успокои. Минаха три седмици, но от майка му нямаше никакви новини, а и тя не отговаряше на телефона.
Кирил отново попитал жена си къде е майка му, а тя ядосано му отговорила, че е непоносимо да живее със свекърва си, тя постоянно боледува, подкосява се и го притеснява с присъствието си. Къде беше майка му, имаше ли храна и къде да живее
– Кирил не знаеше, защото съпругата му също беше скрила документите от нея, преди да я изхвърли през вратата. Без да каже нито дума, Кирил излезе да потърси майка си. Търсил два дни и на втория ден видял майка си да седи на една пейка в парка и да плаче с наведена глава. Мъжът коленичил пред майка си, извинил ѝ се и целунал ръцете ѝ.
След като прегърнал майка си, той се обадил на съпругата си и ѝ казал да се махне от къщата, преди да пристигнат, защото не искал да я вижда в живота си. Кирил все още не съжалява за решението си.
