– Татяна Ивановна, съжалявам. Часът за затваряне е, а някакъв човек стои там и нищо не взема – започна да се подиграва Олга. Таня, която не можа да се сдържи, вдигна поглед и отвърна: – Защо ме безпокоиш по такъв незначителен въпрос? Нима тя си струваше? Но Олга стоеше на прага в очакване на реакция. Директорът, осъзнал, че трябва да се направи нещо, стана и отиде в залата. Тя влезе в залата и сърцето ѝ се сви.
Един войник стоеше с гръб към нея пред витрина с торти. Стърчащите му уши стърчаха смешно на бръснатата му глава. „Миша, сине мой“, извика хрипливо Татяна. Всички се огледаха наоколо. Олга и чистачката, леля Валя. Върна се и войникът. Татяна въздъхна конвулсивно, всичко започваше отначало, тя отново виждаше сина си в непознат човек. С мъка се съвзе и попита: – Млади човече, скоро затваряме. Ако не искате да купувате нищо, моля, напуснете. Младежът се усмихна смутено: „Съжалявам, не мога да избирам. Нямам много пари“ и отвори дланта си с малко дребни.
А родителите ти не ти помагат?“ Татяна се пошегува, като се приближи. Сестрите ми. Пуснаха ме на почивка за една седмица, затова дойдох тук. Тя живее недалеч от мен. В един дом за сираци на улица Комсомолска. Тя и аз сме единствените останали. А парите ми ги откраднаха във влака, за щастие имах дребни в джоба си – изчерви се той. Таня се обля със студена вода и се обърна към Олга: – Момичета, хайде, опаковайте в чантата някаква вкусна храна. Дайте ми касовата бележка по-късно“ – заповяда тя и се обърна към съпруга си. „Гладен ли си?“ – попита Татяна и го хвана за ръка.
Ще ти дам малко чай и сандвичи.“ Мъжът я последва, изчервявайки се. Междувременно в коридора Олга и партньорката ѝ слагаха сладкиши в една торбичка. „Какво толкова се вълнува нашата Татяна? Време е да се прибираме вкъщи и да затваряме касата, а ние се суетим тук“ – намръщи се Олга. Леля Валя ѝ се разкрещя: – „Защо мърмориш?
Те казаха: – Направи го и не мърмори. И Таня го прави както трябва. Трябва да направим момичето щастливо и да подкрепим момчето. Но Олга не се предаде: – Честно казано, никога досега не съм я виждала такава. Как му е крещяла, Миша? Ти, Валя, работиш тук от много време, кой е този?Чистачката спря да мие пода и въздъхна: – Това беше името на сина й. Той е починал в нейната африканска страна.
Той беше единственият, който имаше. Не дай си Боже, вие, момичетата, да трябва да минете през това. Преди тя беше различна. Беше засмяна и бъбрива. А след като Миша умря, тя се вкамени. В кабинета Тетиана деликатно разпита момчето: – Откога си сам? Как се казва сестра ти? Къде ще прекараш нощта? Той изяде сандвичите си с апетит и отговори простичко.
„Че родителите ми са били в банята пияни. Сестрата се казва Светлана и след две години ще завърши сиропиталището. След армията той ще се върне в къщата на родителите си в селото и ще вземе Светлана там. Ще пренощува на гарата, вече се е уговорил с дежурния офицер. Татяна го изслуша, но видя сина си пред себе си. Той бърчеше нос, докато говореше, и отхапваше хляба по същия начин – първо кората, а после меката част. Тогава тя си спомни: – Как се казваш? Той се изненада: – „Казвам се Михаил. Ти извика името ми в залата.
Дори се учудих откъде знаеш.“ Гърлото на Татяна се стегна от смущение. Тя се закашля толкова силно, че по лицето ѝ се търкулнаха сълзи. Миша се разтревожи: „Какво ти е? Лошо ли е? Татяна отпи глътка минерална вода от чашата и избърса мокрото си лице: „Нищо, всичко е наред, не се притеснявай. Ще ти кажа какво. Няма да отидеш в участъка, а ще прекараш нощта при мен.
Ще тръгнем сега и ако не те пуснат, ще ти дам няколко подаръка. И не спори. Аз съм по-възрастен и знам по-добре. Миша попита плахо: – Семейството ти ще има ли нещо против? Имам предвид, ако ги доведеш от улицата? Татяна се усмихна: – Никой няма да има нищо против. Живея сама и за миг се сетих за бившия си съпруг.
Той я напусна шест месеца след погребението. На едно младо момиче, с две години по-голямо от сина им. Сега той има три деца. Видях го наскоро. Станал е по-възрастен, по-дебел и по-глупав. Разбира се, той дори не мисли за Мишка, сигурно отглежда децата си. Тя е тази, която все още не може да забрави сина си.
Година след това събитие на перона стояха двама души. Тетиана и Светлана, която тя беше взела при себе си. Те чакаха бързия влак, който щеше да върне Миша у дома. Основният човек в живота им…
