Марина е родена в обикновено семейство. Родителите ѝ работят във фабрика. Живеели мирно и щастливо. След известно време баща ѝ спрял да работи и майка ѝ се ядосала. Щастието си отишло, започнали кавги и обиди. Васил започнал да пие, а по-късно към него се присъединила и Ирина.
Дъщеря им била заведена в интернет, когато била на 11 години. Тя разбрала, че родителите ѝ са лишени от родителски права, но все още имала малка надежда. Няколко месеца по-късно майката дошла да посети дъщеря си. Казала ѝ, че съпругът ѝ вече не е жив, и обещала скоро да вземе Марина обратно и да оправи всичко. Момичето чакало всяка минута завръщането ѝ.
След като завършила училище, тя отишла в града, но там никой не я чакал. Къщата, в която била израснала, изгоряла. Наложило се да пренощува в къщата на съседите. Тя ѝ казала, че Ирина е загубила къщата си в пияно състояние. Марина отиде в колеж. Станала железопътна кондукторка и получила апартамент.
Тя стана възрастна и независима. Работата в железницата беше интересна. Веднъж, на път за вкъщи, й се обадила една бездомна жена. Тя поискала пари за хляб. Гласът ѝ бил ужасно познат. Когато Марина видяла петното на бузата ѝ, разпознала майка си. Ирина едва успя да я разпознае. Момичето отведе майка си вкъщи. Измила я и ѝ дала чисти дрехи.
И двамата плачеха и два дни не се отделяха един от друг. След това Марина замина на полет за три дни. Тя много искаше да се върне, за да бъде отново с майка си. Когато пристигна, видя, че Ирина не е вкъщи. Парите били откраднати. Момичето отишло на гарата. Обиколила цялата гара, но не могла да намери майка си.
Марина срещнала един познат сержант. Тя започнала да описва външния вид на Ирина и той веднага я разпознал. В деня на дежурството си тази компания се скри от него. Иван отиде на мястото, където обикновено отсядат.
Когато видяха полицая, те побягнаха, спънаха се и паднаха под влака. Влакът спрял, а на релсите лежали окървавените стотинки, които майката била откраднала от дъщеря си…
