Степан прекарва цялото си детство в сиропиталище. След като завършва училище, той попада в затвора, както много негови връстници. Опитва се да си намери работа, но никой не го наема заради статута му. Мъжът се намирал в трудна житейска ситуация. Живеел в къща, която отдавна трябвало да бъде съборена.
Носел дрехи, които събирал на боклука. Вземал от магазина храна с изтекъл срок на годност, но за това трябвало да се бори с бомбички и пенсионери. Веднъж един от тях ми разказа, че една стара дама го пуснала в къщата и му дала вкусна храна. Казаха, че синът и съпругата на тази жена са попаднали във войната. След тази случка тя полудяла. Нарича всички около себе си Иван и ги кани в дома си.
Мъжът мислел за това цяла нощ. Историята му напомняла за детството му и той винаги искал да намери майка си. Успял да заспи. В съня си Степан стоеше на някакво тресавище, а после размаха криле и излетя. Мъжът се събудил и излязъл от колибата си. Попаднал на жена, която продавала маргаритки. Точно тези, които бил сънувал. Събрал последните си монети и купил букет. А после отишъл при старата жена.
Тя се зарадвала и пуснала Степан да влезе. Апартаментът беше идеално чист. Забелязваше се липсата на мъжка сила. Степан искаше да ѝ помогне. Докато мъжът ѝ оправяше всичко, Ирина Сергеевна сложи вкусна трапеза.
Бабата казала, че ще го чака утре. Той започнал да целува ръцете ѝ и се разплакал, като казал, че не е неин син. Ирина каза, че хората я мислят за луда, но тя не е луда. Знаела много добре, че синът ѝ отдавна е мъртъв, но искала да помогне на бедните. „Аз ще бъда като майка за теб, а ти ще бъдеш като син за мен“, прошепнала жената. Степан не можеше да повярва на щастието си.
Дали в живота му се беше появил правилният човек? Седмица по-късно мъжът си намерил работа, а ръцете му били златни. Той направил всичко, за да бъде добър син. Старата жена се отнасяла към него като към свой. Мъжът ѝ подарявал подаръци, а тя го дарявала с майчински грижи.
