Никога не съм си представяла, че животът ми ще се обърне по такъв начин и че ще отглеждам дъщерята на приятелката на съпруга ми. Всичко започна, когато с Артьом се опитвахме да имаме собствено дете, но тялото ми не можеше да роди дете…
или поне така ни каза един лекар. Когато отидохме на преглед при друг лекар, за да разберем защо, се оказа, че кръвните ни групи са несъвместими, което прави невъзможно да имаме общо дете. Артьом ме обвиняваше за всичко и използваше това като извинение, за да оправдае изневярата си, която разпространяваше из целия град.
Бях заслепена от любов и му простих всяко предателство, обвинявайки себе си за това, че не успяхме да имаме деца.
Поглеждайки назад, осъзнавам, че Артем беше неверен мошеник, който трябваше да бъде изхвърлен от къщата. Когато приятелката на Артем забременя, тя реши да задържи бебето, но Артем отказа да поеме отговорност. След смъртта на жената по време на пол0газ обаче Артем получи детето, занесе го в нашата къща и ме записа като майка.
Приех детето като свое и си помислих, че то ще ни обедини и ще ми донесе радостта на майчинството. За съжаление Артем се умори от нощния плач на бебето и ме остави с него, като каза, че отива да си намери нова любов.
Изпаднах в депресия, но един приятел ме накара да се лекувам и ми помогна да преодолея трудните моменти. Имаше моменти, в които губех връзка с реалността, например, когато случайно изгорих езика на Лея, докато я хранех. Един лекар на име Орест обаче ни се притече на помощ и прегледа Лея.
От този ден нататък той стана наш редовен посетител, а накрая се влюбихме и се оженихме. Лея порасна здрава и скоро с Орест успяхме да имаме собствено дете без никаква намеса. Сега очакваме второто си дете и сме невероятно щастливи. Лея дори не знае, че не е мое кръвно дете, защото тя е най-близкият ми човек и винаги ще бъде такъв!
