– Ами вижте се вие. Как живееш? Наемаш стая в общинско жилище, миеш подовете на три места за жълти стотинки. И си бил първи в класа си. И по отношение на академичните постижения, и по отношение на красотата! И дори сега можеш да дадеш шанс на всеки модел. Трябва да изпратиш дъщеря си в сиропиталище и сам да си намериш прилична работа. Всяка компания ще се радва да те наеме.
Ще си купиш апартамент, ще се ожениш. „Но ти и дъщеря ти ще живеете в тази кабина до края на живота си!“ – каза Галина на приятелката си. Никога. Аз живея за нея. Светът не ми е приятен без нея – отвърна Анна. Двете жени излязоха от апартамента, говорейки си така. Галина се прибра в дома си, а Хана отиде до супермаркета. За да измие подовете. Те не осъзнаваха, че малката Соня, която майка ѝ беше сложила да спи, беше чула целия разговор.
„Значи заради мен майка ми не може да спи?!“ – помислило си петгодишното момиченце, станало, облякло се, взело куклата и със сълзи на очи избягало от къщата… „Къде бяга такъв ангел?“ Соня се сблъскала с един мъж, който се бил присетил. Зачудих се къде ли отива малката красавица в толкова късен час.
Хайде, изповядай се – той я взе на ръце и тръгна към лятното кафене. По пътя и докато хапваха пица, момичето му разказа за разговора, който беше подслушала. Мъжът пиеше кафе и слушаше внимателно. „Оказва се, че ако изчезна, майка ми ще бъде щастлива“ – заключи тя.- Как те нарича майка ти? –
Дъщеря ми, Соня. – Много ли те обича? – Да, мама ме обича. – А сега си представи, че тя се прибира вкъщи, а теб те няма. Тя ще бъде много тъжна. И ще се разболее от мъка. И може изобщо да не се възстанови. Искаш ли такова щастие за майка си?
– Не. Не искам това за нея. – Тогава хайде да вървим, ще те заведа… Влязоха в полицейския участък. – Дъще! Скъпа! Вече няма да работя нощем. Ще измисля нещо друго!“ – Ще измислим нещо заедно – каза мъжът, който доведе Соня… Изминаха седем години: – Довиждане, татко, много те обичам! Ти си най-добрият! Колко е прекрасно, че тогава попаднах на теб!“ – каза дванадесетгодишната Соня, прегърна баща си за довиждане, слезе от колата и тръгна към училище.
