Нещо странно се случва с Карина Василиевна, седемдесетгодишна жена, която живее в малък апартамент в Москва. По цял ден тя четеше молитви, в които искаше освобождаване от греховете. Но желанието ѝ било по-силно от волята ѝ. А упоритото желание било нормално за едно дете, но необичайно и трудно изпълнимо за бабата на Карина, слаба жена, която с възрастта ставала все по-слаба.
Бог знае, Карина Василиевна се съпротивляваше, както можеше. Тя покриваше прозорците със завеси, но светлината от гирляндите все пак проникваше вътре и играеше по различни начини по старите стени. Тя затвори плътно всички прозорци и отдушници. Звукът от хрущящия сняг вече го нямаше, но желанието не изчезна.
Тя се отби в къщата на съседката си за чаша чай. Думите за желанието ѝ продължаваха да излизат, но Карина Василиевна ги спря навреме. Нямаше смелост да се изкаже. Колко изтощена беше баба ни през тези два дни.
Тя не можеше да спре да спи. И единственото, което искаше, беше да се качи на шейната и да се спусне по най-високия хълм, усещайки как сърцето ѝ бие учестено от адреналина. Мислеше си, че нейното десетгодишно аз я чака на хълма, че я чака да се качи по леда на реката на другия бряг.
Уморена да се измъчва, тя започна да мисли как да изпълни желанието си, без да се прави на глупачка. Разбира се, ако имаше внуци, щеше да тръгне с тях, за да ги гледа. Но тя ги нямаше, а и за съжаление не можеше да вземе чуждо дете.
Минаваха минути и часове, а желанието ѝ се засилваше. Шумът от улицата постепенно утихна. Слайдовете бяха празни. Децата се прибраха по домовете си. И Карина Василиевна взе решение. Тя подходи задълбочено към въпроса за подготовката. Дълго се моли, сякаш за последен път.„Всичко може да се случи – спокойно си помисли Елизавета Андреевна, – не напразно си мисля, че някой ме чака на хълма, о, не напразно…“
Тя се помоли, седна на една табуретка до входа, сякаш за да помисли отново. Сложих си шапката. Тя взе голям лист шперплат, върху който разточи тестото. Мълчаливо слезе по стълбите и ето я на пързалката. От вълнение по лицето ѝ избликна студена пот. Тя внимателно се изкачи по хълма.
От стръмната пързалка ми се зави свят. Но нямаше връщане назад. Дълго време се настаняваше върху шперплата. Накрая се изправи и се отблъсна. Карина се събуди в една снежна преспа. „Жива съм!“ – възкликна старицата. Тя се мъчеше да пропълзи нагоре по твърдия сняг. След това едва успя да се изправи. Бавно стигна до къщата. Всичко я боляло и страдало, но душата ѝ се радвала. След като седяла вкъщи около 10 минути, тя казала на висок глас: „Бог обича Троицата!“ и бавно излязла на двора.
