Новината за предстоящата сватба на дъщеря ѝ беше голяма радост за Карина, но тя не трая дълго, тъй като скоро разбра, че дъщеря ѝ е избрала гадже от заможно семейство, и беше ясно, че ще получи няколко странични погледа от сватовете.
В продължение на почти година преди датата на сватбата Карина работеше на две места, за да осигури на дъщеря си най-доброто, на което е способна. На срещата с бъдещите сватбари Карина осъзнава, че е била права за преценката и страничните погледи.
„Сигурно отдавна не си яла нищо, за да атакуваш храната по този начин. Всичко е наред, не се сдържай. Никога повече няма да вкусиш такова телешко – казаха те – Между другото, какво мислиш за интериора на нашата къща? Всичките ни мебели са изключително дизайнерска работа.
Сватбата наближаваше. Подготовката беше в разгара си. Карина и дъщеря ѝ избраха за сватбената си рокля симпатична, минималистична рокля, която беше подходяща и за бюджета им, което беше важно. Денят на сватбата настъпи.
Сватовете не пропуснаха нито една възможност да напомнят на всички, че ако не бяха те, нямаше да има тържество. Всъщност Карина плати местата на всички свои гости, които, разбира се, бяха 10 пъти по-малко от гостите на младоженеца. Когато дойде време за раздаване на подаръци, родителите на младоженеца се приближиха до микрофона и гордо обявиха:
„Подаряваме ви, скъпи, сертификат за поръчка на мебели от наш приятел, световноизвестен дизайнер. Можете да поръчате от него легло, гардероб, нощно шкафче и много други неща.Родителите на младоженеца седнаха под бурни аплодисменти. Карина се приближи до микрофона, след което всички гости изведнъж се отвърнаха от нея и продължиха да се хранят, защото никой не очакваше добър подарък от нея. „Сереженка, подарявам ти най-скъпото, което имам – моята дъщеря.
Погрижете се един за друг! Обичайте се и се подкрепяйте в трудните моменти и ще успеете. Също така искам да ти дам тези ключове, за да можеш да прибереш мебелите, които родителите ти са ти подарили. Челюстите и на гостите, и на сватовете паднаха. Тази история е ярък пример за това, че не е нужно да гледате цената на подаръка, а какво е струвал на човека, който го е подарил.
