Преди десет години, след като се разведохме със съпруга ми, отидох в къщата на моя приятелка в Италия, за да избягам и да спечеля малко пари.
Оказа се, че останах там дълги години. През това време синът ми се ожени и му се родиха деца. През цялото време общувахме чрез видео и аз им изпращах по 1500 евро всеки месец. И накрая, за първи път от десет години, се прибрах у дома от работа.
В Италия правех масажи и се грижех за една възрастна жена. Бях толкова щастлива, че всичко това е зад гърба ми! Колко щастлива бях, когато прегърнах сина си, снаха си и двамата си внуци, които виждах за първи път. А апартаментът им беше ремонтиран благодарение на моята помощ! Апартаментът им е в стара къща, двустаен, но те са се справили толкова добре с ремонта, с вкус.
Похвалих децата, а след това им разказах за най-близките си планове. Казах, че ще си купя апартамент, защото със сигурност не съм се върнала с празни ръце. Казах им също, че искам да подобря личния си живот, защото от няколко години общувам от разстояние с бивша съученичка, която също е разведена.
Може би щяхме да успеем, но децата не бяха щастливи от новината. Оказа се, че си мислят, че съм им донесла пари и ще купят по-голям, тристаен апартамент за себе си и децата си, а този ще дадат под наем, за да не им се налага да работят повече.
Представяте ли си, през всичките тези години нито синът ми, нито снаха ми работеха, а живееха с парите, които им изпращах.Те нямаше да продължат да работят и ето какво измислиха.
Мислех да поживея известно време с тях и да направя някои ремонти в стария си едностаен апартамент, за да го продам по-добре, но не го направих. Сега живея в апартамента си и едновременно с това го ремонтирам.
Междувременно с Иван, с когото се срещам от един месец, си търсим по-голямо жилище. За съжаление почти не общувам с децата си. Иска ми се да мога да виждам внуците си по-често. Но скоро, мисля, че ситуацията ще се промени, защото вчера снаха ми се обади и ме помоли да остана с момчетата утре, защото отива на интервю, а синът ми също си търси работа.
Е, най-накрая! Седеше си удобно на врата ми и си мислеше, че ще е така през цялото време? Не, деца, аз също искам да живея за себе си!
