Пътувах с влак за Киев. Видях тази снимка и се зачудих… На първата снимка – боец. Той спи на легло, облечен в панталон, има нужда от чаша кафе. Остават му три часа за сън. След това, на сутринта,
след това разделение, след това война. На втората снимка детето спи спокойно, също отива някъде, не знам къде отиват с майка му, сънят му е здрав. Но със сигурност знам, че това е онова, чийто стар чичо е в униформа,
Той спи в панталоните си на горния рафт, отива на война, за да може като онова дете с колбаса в устата да спи на долния рафт, да спи добре, да спи добре, да ходи добре на училище,
отиде в колеж и създаде семейство, в Украйна, която не е във война!
На всички останали – благодарност към нашите войници, вечна памет за тяхната саможертва, благодарност към войниците за това, че децата ни спят спокойно… „Не убивайте героите! Не на юруш! Не на Полес!
