Наталия живееше в семейство, в което винаги цареше тишина. Чуваше се само нейният глас. Отначало това беше детски плач, а после тя изрече първата дългоочаквана и сладка дума – „мама“. Но на родителите не им беше писано да я чуят, защото и двамата бяха глухи.
Те много обичали дъщерите си, затова преди всичко искали да имат деца, въпреки че се притеснявали, че няма да са като тях. Но слава Богу, децата били добре. И така, Наталка била научена да говори от по-голямата си сестра Олена, която била ръководител на семейството.
Тя превеждала човешки език на родителите си и ходела заради тях в необходимите институции. Годините минаваха бързо и Наталка вече беше в десети клас, когато Олена се омъжи. Тогава момичето не осъзнавало, че върху плещите ѝ ще падне тежко бреме от отговорности. На сватбата тя поздрави младоженците от цялото семейство и не забеляза как роднините на младоженеца гледаха родителите ѝ отстрани.
Именно тогава тя се запознава с деветнадесетгодишния Игор. Първият бавен танц, първата целувка, първият път, когато закъсняха за вкъщи. Любовта вече беше завладяла Наталия. Когато сестра ѝ се омъжи и се премести в друг град, животът на Наталия се промени. Тя се превърна в свързващо звено на родителите си със света на говорещите хора.
Сега те трябваше да купуват хранителни продукти, да плащат за комунални услуги и да организират поправка на телевизор или водопроводчик. Освен това тя трябваше да ходи на училище, да си пише домашните, да превежда новините на родителите си и много други неща. Но една вечер Наталия не се прибрала вкъщи за през нощта. Разплаканата ѝ майка махна с ръка и ѝ се скара по свой начин.
– „Стига толкова, омръзна ми да ви гледам като малки деца!“ Наталия започнала да крещи, без да превежда думите си в жестове. Защо ме доведохте тук, за да ви бъда бавачка? И още на следващия ден тя се запозна с приятеля си. Разхождаха се в парка, прегръщаха се и ритаха увехнали листа. Изведнъж, на около петстотин метра от тях, Наталия видяла как майка ѝ я вика и иска да ѝ каже нещо. „Виж, коя е тази луда жена, която размахва ръце?“ – попитал я приятелят ѝ. „Не я познавам, да се махаме бързо оттук“ – отговорила Наталия. Времето мина.
Отношенията на момичето с родителите ѝ станаха напрегнати, тя почти не им говореше и често не се прибираше вкъщи. Тя не разказваше нищо на Игор и не го представяше на семейството си. Но един ден приятелят ѝ Игор ѝ се обадил: „Здравей, знаеш ли, днес разбрах кои са родителите ти. Те са някак странни. Накратко казано, не искам да се запознавам с теб, съжалявам. И в този момент сякаш я простреляха в сърцето, изстрел след изстрел. То туптеше и сякаш щеше да изскочи от гроба.
Наталка стоеше в средата на стаята, взираше се в нищото и тишината, в която беше израснала, сякаш идваше отвсякъде, а по лицето ѝ се търкаляха сълзи.Едва сега осъзнава колко груба е била към най-близките си хора. Успокоила се, тя отишла в стаята на родителите си и помолила за прошка: „Никога повече няма да ви предам. Вие сте най-важните хора в живота ми“, плаче Наталия. Оттогава са изминали четири години. Наталия завършва училище и постъпва в университет.
И една вечер тя казала на майка си, че е влюбена. Тя, като всяко друго момиче, искаше да повярва, че чувствата на Виктор са истински, но не си го позволи. Вече се беше влюбила веднъж, затова сега реши да не бърза. Момчето обаче беше сериозно и правеше всичко по силите си, за да се случи това. След няколко месеца ухажване влюбените започнаха да се срещат.
Но скоро момчето поискало да се запознае с родителите ѝ. А това беше нещото, от което Наталия се страхуваше най-много. Тя му разказала много за родителите си, но скрила факта, че и двамата имат увреждане. „Ще го изпитам. Ако ме обича, ще остане с мен, след като се запознае с родителите ми. Ако не, ще си потърся някой друг, някой, който ще ме разбере“, мислеше си тя. Когато Виктор се срещна с родителите ѝ, той подари на майка ѝ цветя, а на баща ѝ – пакет с вино и бонбони.
Освободил и двете си ръце и започнал да говори с жестове – езика на немите. Казал им, че познава дъщеря им отдавна и много я обича, че иска да се ожени за нея и че тя е най-доброто момиче на света. Майката, бащата и най-вече Наталка бяха изненадани, че Виктор може да говори с ръцете си. А той призна, че го е научил нарочно, за да може да общува с родителите си. „Ако ме обичаш, готов съм да преместя планини“, каза Виктор, седнал на семейната маса.
