Мога да кажа следното: знаех точно кога съпругът ми е започнал да се интересува от мен, кога е започнал да се свързва с мен, кога вече е бил напълно отдаден. Живея с него повече от 25 години, лесно мога да отгатна настроението му по походката му, знам кога се е скарал с шефа си, кога е прекалил с алкохола с приятелите си, кога е в идеалното настроение да поиска нещо.
Познавам съпруга си. И когато разбрах, че вече няма да мога да задоволявам всичките му нужди и интереси, имах две възможности: Развод или смирение Не исках да се развеждам, защото не исках да променям дома си, навиците си или да притеснявам семейството и приятелите си с моите дела. Вече съм на 45 години и имам достатъчно мозък, за да обмисля варианта на смирението.
Накрая той ще се пропие, а аз ще бъда остров на спокойствието и здравия разум и тогава ще посрещнем старостта заедно. Можете да ми хвърляте обвинения, че не се уважавам, че нямам чувство за самочувствие, а аз имам свои цели, затова избрах пътя на смирението. Всичко вървеше добре, а съпругът ми, доволен от успеха си, се стараеше всячески да се държи внимателно и грижовно вкъщи. Докато нещо не се случи с неговата млада дама.
Той стана раздразнителен, започна да търси причини да се скара, а аз бях умна, не давах никакви поводи. Но разбрах, че най-вероятно дамата на сърцето му е започнала да изисква повече. Затова отидох до магазина, купих бисквити за чай и отидох в дома ѝ. Проследих съпруга си много отдавна, когато все още мислех какво да избера. Чрез моите съседи разбрах името на любовницата си. Сега тази информация ми беше от полза. Стоя на вратата. – Кой е? – Олга, това е Вера, жената на Игор, трябва да поговорим. Какво да кажа, съпругът ѝ има страхотен вкус.
Тя е стройна, приятна, но твърде млада, може би на 25-27 години. Тя ме погледна с ужас, сигурно мислеше, че съм дошла да се боря за мъжа ѝ. „Оля, сложи чайника, защо не сме семейство?“ “Купих бисквити, нека поговорим нормално за всичко, след като имаме толкова много общи неща. Момичето постепенно започна да възвръща способността си да говори и да се движи. Тя отвори вратата, за да вляза, и ми предложи чехлите си. Заведе ме в кухнята, погалих котката ѝ, а след това седнахме да си поговорим. –
Извинете… – Ол, не съм дошла да ви видя, за да ви псувам.Искам всичко да е както преди, когато го правеше щастлив. И той да се прибира вкъщи щастлив, а аз да живея в мир и спокойствие. Мисля, че ти е омръзнало да бъдеш любовница, разбирам те, искаш семейство, деца, но знаеш, че той има дъщеря на твоята възраст, че вече има внук, ядосва се, защото не иска всичко това, а ти го притискаш. Трудно ми е да водя такива разговори толкова спокойно, колкото ти – Не се притеснявай, аз знам за теб от самото начало, изобщо нямам желание да се караме.
Искам да помогна на теб и на себе си. Вижте… Показах й снимки на съпруга ми в младостта му, атлетичен и красив, с деца на ръце, с възрастни деца. Отбелязах снимките, на които е бил на 20, 25, 30, 35 и така нататък до сегашната, а след това ѝ показах снимка на баща му, няколко снимки с моите деца и после, когато едва е прехвърлил 50-те. „Виждаш ли, Ол, Игор вече е имал пълноценен живот, все повече прилича на баща си, ще прескача още 5 години, а после болестите ще са основната тема на живота му. И той се уморява, прибира се от теб и направо заспива, силите му не са същите. Не съм против развода, ако той го иска, аз съм за това и двамата да не правите глупости, все още сте млади.
Сега той е ядосан, защото не иска. Харесва му нещата да са такива, каквито са. А след няколко години ще харесваш хора на твоята възраст, ще си по-възрастна, ще си натрупала опит. Оля ме слушаше внимателно, ядеше бисквити и явно беше спокойна. След това каза: „Да, сама виждам, че не му е интересно да ходи на кино, а и да ходиш с него по клубове е малко мъчително. Връстниците ми често идват при мен, но те са незрели.
От една страна, исках той да спази обещанието си, но от друга, мислех, че мога да го използвам с такава разлика. Ти си толкова спокоен, мъдър, майка ми е различна, мога ли да ти задам един въпрос? Седяхме там в продължение на няколко часа. Оля не е лошо момиче, не е имала достатъчно женска подкрепа в живота си, затова се е объркала малко. Помогнах ѝ да разбере, че животът е прост и сложен едновременно. Срещата завърши благополучно; в коридора Оля дори ме прегърна леко, явно благодарна, че съм ѝ помогнала да избегне грешка.
Оля не каза на Игор за срещата и те очевидно се разделиха спокойно. Той се чувстваше неудобно с нея, знаейки докъде могат да стигнат нещата, затова се успокои и се зарадва, че темата е отпаднала. Засега не виждам никакви признаци на съжаление, така че може би това е достатъчно. Не знам, няма да правя никакви предположения. В магазина има много бисквитки, мога да върна още една млада жена в правия път, не ми е трудно.
