Пътувах с влак за Киев. Видях тази снимка и се зачудих… На първата снимка – боец. Той спи на легло, облечен е в панталон, има нужда от чаша кафе. Остават му три часа за сън.
След това на опашката, след това в поделението, след това във войната. На втората снимка детето спи спокойно, също отива някъде, не знам къде отиват с майка му, сънят му е здрав.
Но знам със сигурност, че това е онова, чийто стар чичо е в униформа,
спи на върха на полка, отива на война, така че това момченце, с колбас в устата, спи на дъното на полка, спеше спокойно, снимаше спокойно, ходеше на училище, завърши колеж и създаде семейство, в Украйна, в която няма война!
На всички останали – благодарност към нашите войници, вечна памет за тяхната саможертва, благодарност към войниците за това, че децата ни спят спокойно…
„Не убивайте героите! Не на юруш! Никакъв Полелукс!
