Майка ми е единственият член на семейството ми. Живеехме на ръба на бедността. Майка ми работеше на пазара, продаваше зеленчуци, а вечер миеше пода в супермаркета.
Виждах как ръцете ѝ треперят, защото гърбът я болеше, а очите ѝ бяха зачервени заради безсънието. Ганан беше първата красавица в нашия поток и момчетата тичаха след нея на стада. Гана дори спечели конкурса „Мис Университет“. А веднъж седна при мен по време на един изпит:
„Беше толкова труден въпрос… Благодарение на мен Хана издържа всичките си изпити, защото ѝ помогнах. Една вечер тя реши да ми се отблагодари и ме покани на кино. А след това нежни целувки и прегръдки. На следващата сутрин се събудих в леглото ѝ. Осъзнах, че тя е моя! Не отлагахме сватбата – предложих ѝ веднага след четвъртата година на обучение.
Бях щастлив да си помисля, че кралица като Анна е избрала мен! Трябва да призная, че това наистина повиши самочувствието ми.
Но имаше едно „но“ – къде ще живеем? Родителите на Анна не се отнасяха много добре с мен, защото смятаха, че съм „безделник“ и че не мога да ѝ дам нищо добро. Затова реших да поговоря с майка ми. „Добре, сине, ще ти дам този апартамент. Трябва само да направиш ремонт. Мисля, че за мен е добре да живея на село на стари години. Свеж въздух, зеленчукова градина…“
Но все пак в гласа й се долавяха нотки на тъга и съжаление. Все пак аз съм нейният син и тя просто не можеше да постъпи по друг начин. След сватбата се преместихме в един апартамент. За щастие родителите на Анна ни подариха (или по-скоро на нея) нова кола.
На мен обаче не ми беше позволено да я карам. – Това е моята кола! Ще я надраскаш или ще я забиеш в някое дърво.„Вземи трамвая до офиса и не изчерпвай бензина!“ – укори го съпругата му. “Искаш ли да отидем във вилата на майка ти? Вземи влака, защо трябва да пътувам с теб до средата на нищото?“ – скара се Анна. Посещавах майка си веднъж седмично, но Анна беше категорично против. Щом чуеше думата „дача“, тя си измисляше куп оправдания: „Имам среща, маникюр, педикюр“.
Опитваше се по всякакъв начин да ме примами, да промени плановете ми. Трябваше да отида в къщата на родителите ѝ или на рождения ден на нейна приятелка в някое кафене. А аз не можех да откажа, защото тогава ме очакваше скандал и една нощ на матрака. Хана не разбира, че майка ми е стара, пенсионирана и едва ли има достатъчно пари. Жена ми мисли само за себе си. Аз мисля за майка си. Затова подадох молба за развод.
