Не мислех, че това може да се случи на мен. Съпругът ми и аз чакахме дете от дълго време. И ето ме в болницата, където ми казаха, че след 7,5 месеца ще имам бебе. Прибрах се вкъщи вдъхновена, щастлива. Прибрах се у дома и никой не ме посрещна.
Съпругът ми, баща му и майка му седяха в кухнята. Обсъждаха нещо. „Кога ще приключиш с нея?“ – каза свекърът на съпруга ми. Влязох, те седяха и се ядосваха за нещо, затова реших да разведря обстановката:
„Бременна съм! Честито!
Можеше първо да ми кажеш, а после да кажеш на родителите си.“ Не видях радост по лицето на никого. Родителите на съпруга ми станаха и си тръгнаха, като помолиха сина си да помисли за това, което аз не разбирах в момента. И тогава видях как съпругът ми дойде с моите родители да ме вземе от приемното семейство.
И първото нещо, което свекърът ми каза, беше: „Имаш удръжки, добри, сигурно… Ще ми ги дадеш. Бях обидена да чуя такива думи. Качих се в колата и си тръгнах. Тези разговори за моите удръжки не спираха и съпругът ми ми каза:- „Дай му я, той няма да спре. Виждаш ли, това са моите пари и парите на детето ми. Защо изобщо трябва да му ги давам? Свекърът ми чу това и каза:
„Не биваше да се разстройваш толкова, ние отдавна търсим нова булка за сина си. „Дай ми парите, аз ще си оправя Жигулито, поне да оставя нещо за сина ти.“ – Не ми пука за твоята кола. Ако искаш да я поправиш, направи го за своя сметка. Забравете за моите декрети. Вече няма да разговарям с тях.
Омръзна ми през цялото това време в собствения си апартамент да търпя такова отвратително отношение към мен и детето ми. Не съм работила, за да давам честно спечелените си пари на някакъв непознат човек! Който по време на бременността ми търси нова булка за съпруга ми. И не се интересува особено от внука си.
