Серхий винаги е бил много сериозен човек. Преди да се ожени за Маруся, той смени всички подове в къщата, подмени покрива, възстанови верандата, приведе градината в добро състояние и купи всички уреди за къщата.
Маруся беше дъщеря на главата на тяхното село, а самият тъст беше щастлив, че Серхий ще стане негов зет, защото беше завиден младоженец, въздържател, работлив и много сериозен човек. Година след година той и Маруся имаха три момичета – Вяра, Надя и Люба. Едва по-късно, когато Маруся била все още много млада и красива, тя се разболяла тежко и починала за броени дни.
Серхий се пазеше и не показваше на никого сълзите си. Никой не можеше да предположи колко му е било тежко, но Серхий седна и раменете му отслабнаха. По това време първите му две дъщери вече били омъжени. Също за сериозни и добри момчета. Само по-младата не бързаше и Серхий много се тревожеше за нея. Тя се интересуваше повече от учене, отколкото от брак. Серхий реши, че трябва да изпрати Люба в града, да я остави да покаже талантите си в университета. Люба не разочарова, завършва с отличие и там среща любовта си.
Тя се омъжва за Костя. Една година след сватбата не посещава къщата на родителите си, а след това най-накрая и съпругът ѝ идва на гости.Баща й и сестрите й ги посрещнаха светло и весело и сложиха голяма трапеза. Но бащата видял, че в семейството на Люба нещо не е наред, че нещо се е случило. Затова, когато сестрите се прибрали вкъщи, Люба казала на баща си, че е родила син. Серхий бил много щастлив, защото това било първото момче в семейството им. Но Люба успяла да го разстрои…
Трябвало да предадат момчето в сиропиталище, защото то нямало крака, изобщо нямало крака. Серхий мислел цяла нощ, а на сутринта решил, че ще отиде в града и ще вземе внука си да живее при него.
В края на краищата Люба и Костя са още малки: не са виждали живота, всичко е голямо препятствие за тях; а това все пак е собственият му внук, така че за него е по-добре да живее в семейство, а Сергей ще се грижи сам за него.
