Дълго време никой не взимаше бебето от родилното отделение. Това се случва. Отказаха се и, за късмет, никой не пожела да го вземе. И така, бебето остана там и беше временно разпределено на свободно легло. Но, както можете да си представите, то не беше много доволно от това и крещеше толкова силно, че ушите му бяха запушени.
И един ден то замлъкна. И медицинската сестра се уплаши, изтича да види какво е станало с него и дали не се е задушил, не дай си Боже, от такъв писък, и с изненада видя една голяма сива котка, любимка на всички, да се гушка до него.
Но той не позволяваше на никого да го погали и категорично отказваше да бъде взет на ръце. Разбира се, всички знаеха, че на котката не бива да се позволява да прави каквото и да било в отделението. Но опитайте се да обясните това на котарака и на всички, които го хранеха. И така, въпреки всички забрани и заплахи за репресии, сивият котарак беше като щатен служител с функцията на психотерапевт за персонала.
Медицинската сестра се опита да изгони косматия котарак от креватчето, но бебето се вкопчи в него с ръце и нададе див вой, когато се опитаха да ги разделят. Цялото отделение се затича да види тази картина и дори строгият началник, който псуваше ужасно и обещаваше да уволни всички, дойде и погали сивия баща.
Така че те останаха заедно. Котаракът излизаше за малко, за да си свърши работата и да закуси, а бебето кротко чакаше новия си татко да се върне. И тогава се намериха такива, които искаха да си го вземат, но както се оказа, то не искаше да си тръгне без четириногия си баща. „Той си смуче опашката!“ – крещяха осиновителите. „Какво да направим?“
„Когато го махнете, малкото започва да крещи и да се дави.“ Накратко, историята стана известна извън болницата и освен всички служители, които дойдоха да видят, да се снимат и да донесат подаръци на косматия баща, започнаха да идват и други двойки. Те отдавна се бяха съгласили да вземат и двамата. Но котката не искала. Може да се смеете, но бебето не беше взето, докато котката не се съгласи да отиде в ръцете на новите родители. Така че те бяха отведени заедно.
Мъжът носел котката, а жената – бебето. Всеки получи това, което искаше. Котката обви лапичките си около врата на мъжа и сложи главата си на лявото му рамо. Медицинските сестри наблюдаваха сцената с изумление. Скандалният и страшен главен лекар, който излезе с всички останали, за да изпроводи двойката, погледна това и каза: „Те ще бъдат добри родители, това мога да ви кажа. Аз знам това. Аз имам пет такива пухкави малки гадинки. Те знаят точно кой е най-добрият.
