Когато сестра ми беше приета в болница, съпругът ми веднага си взе отпуск. Той остана с децата в продължение на три седмици. Майка ми и аз отидохме да видим сестра ми и да се погрижим за нея. Лекарят изписа сестра ми, нареди ѝ да остане вкъщи поне една седмица, а след това да се подложи на амбулаторно лечение. В деня след изписването ѝ реших да я посетя и ѝ занесох любимите ѝ лакомства. Племенникът ми отваря вратата
Сестра ми е в болницата. Напоследък тя често се подиграва със страната си. Това започна след едно пътуване до морето. Дълго време тя не ѝ обръщаше внимание. Направила си е няколко срещи с лекар, но в последния момент ги е отменила. Или детето беше болно, или тя нямаше време. Стигнало се дотам, че я закарали с линейка направо в хирургията.
Лекарят допълни, че едва са успели да стигнат. Сестра ми е омъжена. Имат две деца в предучилищна възраст. Сестра ми не ги води на детска градина. Те ходят на детско студио. Майка им работи с тях и вкъщи: четат, рисуват, пеят и моделират. Децата са доста развити, добре поддържани и възпитани. Спокойно можем да кажем, че сестра ми се справя с майчинските си задължения.
А домът им винаги е чист и уютен. Сестра ми успява да се справи с всичко. Тя не планира да излиза на работа. Съпругът ѝ печели достатъчно, за да имат нормален живот и да се справят с всичко. Когато сестра ми беше приета в болница, съпругът ми веднага си взе отпуск.
Той остана с децата в продължение на три седмици. Майка ми и аз отидохме в дома на сестра ми и се грижехме за нея. Лекарят изписа сестра ми, нареди ѝ да остане вкъщи поне една седмица, а след това да се подложи на амбулаторно лечение. В деня след изписването ѝ реших да я посетя и ѝ занесох любимите ѝ лакомства. Племенникът ѝ отвори вратата и каза: „Какво добро момче! Мама е легнала, а синът ѝ ѝ помага, отваряйки вратата.
Влизам в кухнята, а тя мие хладилника. – Ти луд ли си? Докторът ми каза да не ставам от леглото. Искаш ли да се върнеш в болницата? – О, какво легло. Трябваше да видиш какво ставаше в апартамента вчера, когато влязох за първи път. Миришеше на пожар на сметището. Прах навсякъде, банята и тоалетната в кал, разхвърляни вещи навсякъде, мухъл в хладилника. Наистина, беше пълна бъркотия.
Съпругът беше в интернет от три седмици, беше пуснал анимационни филми за децата, хранеше ги с бисквити, плодове, барове и отиваше в кафенето или при тъщата и сестра си за вечеря. Той се грижеше за децата, хранеше ги, правеше ги щастливи. Това не е лесно. „Какво от това, че апартаментът не е чист?
Не можеш да влезеш в апартамента, без да си държиш носа. През всичките тези години успях да се справя с децата, а апартаментът беше чист. Как успях? Не мислех, че апартаментът ще блести, но не трябваше да е толкова зле.
