Възрастна жена стоеше на вратата на супермаркета и бавно отхапваше от колбаса, докато преглъщаше сълзите си. От вратата излязъл млад мъж, приближил се до нея, сложил в краката ѝ две торби, пълни с хранителни продукти, и се върнал в магазина. „О, сине, благодаря ти, къде отиваш, нямам нужда от нищо друго“. Но момчето не я чу.
Няколко минути по-късно то излязло и подало на жената още една торба. Жената я взе и каза: „Сине, това е твърде много за мен, не мога да взема толкова много, къде да сложа всичко това?“ Младият мъж попитал от какво още има нужда. „Нищо, нищо повече, толкова съм ти благодарна, толкова си мил, моята благодарност към майка ти, че е отгледала такъв син“, казала старицата и прегърнала момчето.
В очите ѝ се появиха сълзи. Напоследък не беше купувала никаква храна, само хляб. Синът ѝ взел всичките ѝ спестявания и я изгонил от къщата. Тя остана без покрив, на открито. Изведнъж баба ми попита. „Скъпа моя, имаш ли нож в колата си? Имам нужда от нож, за да нарежа малко наденица.“ Младият мъж извадил голям нож от колата.
Жената отрязала наденицата и изяла 5-6 парчета, без хляб. Това бил любимият ѝ колбас. Мъжът ѝ винаги я купувал. Тя си спомнила за съпруга си. Колко грижовен е бил, колко много я е обичал. Когато починал, синът му не обърнал внимание на майка си и в резултат на това взел всичките ѝ спестявания и я изгонил от къщата.
Сега тя живее на улицата. Тя бавно отхапа от наденичката, като преглъщаше сълзите си. – „Бабо, защо плачеш, какво се случи, имаш ли нужда от нещо друго?“ – попита младият мъж. Бабата му разказа историята си. Той я изслушал мълчаливо, после я поканил да се качи в колата и я
откарал до дома си. Той на свой ред ѝ разказал, че е израснал в сиропиталище и няма роднини; винаги е мечтал за баба, която да му пече питки и да му приготвя закуска сутрин. „Ти ще бъдеш моята баба, ще живеем заедно.“
Сутрин от кухнята се носеше вкусната миризма на прясно изпечени питки. Баба му наливаше чай и слагаше на масата чиния с лакомства. Той погледна баба си с благодарност и каза: „Цял живот съм мечтал за това.“
