Марина и Влад отглеждат 5 деца. Най-малката дъщеря била едва бебе, когато баща ѝ я изоставил заради друго момиче, което било с няколко години по-голямо от най-голямата дъщеря. Той не просто напуснал, а взел всичко, което двамата със съпругата му били изградили заедно.
Оставил само едно старо колело, с което момчетата обикаляли празните стаи и звънели със звънеца „Динг, динг!“. А какво да кажем за Марина – тя не пророни дори една сълза. Стоеше гордо пред прегърбения си съпруг с високо вдигната глава. Когато той изнасяше нещата от къщата, Марина не се опитваше да му пречи.
Стоеше отстрани и наблюдаваше хаоса. Когато съпругът ѝ напусна къщата за последен път, Марина само каза: „Ела след пет години. Ще имам всичко и още повече.
Съпругът ѝ заминал за друга държава с младата си любима. Децата тичаха, скачаха и играеха в празния апартамент, а Марина кроеше планове. Тя се справяше добре. Не пропиляваше нито един ден. Скоро си намерила работа с добра заплата. Имаше медицинско образование, но се преквалифицира в зъболекар. Имала достатъчно пари, за да плаща за обучението си и да издържа петте си деца.
Отначало било трудно, но по-късно всичко се оправило. Децата израснали в щастливо, макар и не пълноценно семейство. Скоро най-голямата се омъжила за хубав мъж. На Маряна ѝ станало по-лесно да се грижи за останалите деца. Тя не знаеше какво се е случило със съпруга ѝ. Така изминаха пет години. Той обещаваше и изпълняваше.
Влад се върна в дома си. Всичките му дрехи бяха покрити с дупки и петна. Миришеше на лайна, някога почтеният мъж нямаше останали зъби в устата си и беше неразличим от обикновен скитник.
Марина знаеше как да приема гости. Тя покани съпруга си в къщата на чай. Нов голям телевизор, красиви килими във всички стаи, нови тапети, нови уреди – всичко в къщата беше ново. Влад огледа къщата и не можа да каже нито дума.
Кухнята ухаеше вкусно на морска паста. Влад получи и чиния с любимото си ястие. Децата не го познаха, все пак петгодишна възраст е половината от детството им. Той не се представи.
Срамуваше се да погледне децата в очите. Без да довърши храната, Влад стана, благодари на Марина с поглед и се отправи към изхода. Никой не дойде да го изпроводи.
Така върви животът: тези, които преследват мигновения успех, накрая остават без нищо, а тези, които избират трудния, но правилен път, постигат повече.
