Днес станах свидетел на постъпката на 25-годишно момче, което беше шофьор на автобус 11.Ето какво се случи.
На автобусната спирка влиза възрастна дама на около 80 години и сяда на една празна седалка; наблюдавам цялата картина; тя изважда една носна кърпичка и я обръща (в нея, разбира се, има копейки); брои нужната сума и моли шофьора да спре. Той спира, както обикновено; бабата протяга парите и казва: „Благодаря ти, сине мой“.
Но шофьорът не взема парите! Той взел портфейла си и помолил да седне за около три минути. След това бързо изтичал до магазина и купил четири пакета мляко и заквасена сметана, хляб, макарони и месо! Изтичал и занесъл тези продукти на баба си. Баба му отказала, като казала: „Няма нужда, пенсията ми стига за хляб“ и все такива неща.
Но момчето казало:„Ако не го вземеш, ще го изхвърля тук.“ Бабата се разплакала с горчиви сълзи, благодарила му, пожелала му късмет във всичко… Шофьорът влязъл в автобуса. Една жена на около 40 години започна да говори:
„Струваше ли си да похарчиш парите си и да забавиш времето ни за някакви благодарности?“ Човекът се обърна, отвори вратата и изпрати тази жена с думите:
„Заради такива като вас старите хора смятат всички млади за невъзпитани, защото не можете да внушите на децата си нищо друго освен лицемерие и алчност!“ Тя излетя от този автобус като тапа от шампанско, червена като домат!!! Браво, момче, повече като теб!!!
