Оля обичаше да пие, особено през уикендите. Ходеше в един клуб с приятелите си от детството, двамата си братя Вадим и Денис, за да се забавляват. Веселието свършило на сутринта, но братята толкова се напили, че взели такси до вкъщи.
Охранителят на клуба познаваше Олга отдавна, затова ѝ извика такси. Когато таксиметровият шофьор откарал момичето до вкъщи, то не можело да се опомни, било напълно извън себе си. Таксиметровият шофьор я настанил на една пейка близо до входа, до един бездомник. -“Виж, ти ще бъдеш свидетел. Ще направя видеозапис, в който ще извадя от портфейла ѝ точно толкова пари, колкото тя дължи за таксито.
А на сутринта, когато се прибере, ще можеш да й обясниш това. Бездомникът кимна в знак на одобрение. Таксиметровият шофьор го заснел как взема определена сума пари за път и потеглил. Настъпила сутринта. Оля се събуди с ужасно видение в главата си и се мъчеше да стане. – „Значи не съм си вкъщи?“ – попита тя, като изтрезня почти веднага.
– „Не, таксиметровият шофьор те остави на пейката, а аз останах тук, за да се уверя, че нищо лошо не ти се е случило през нощта“ – обясни бездомникът и ѝ разказа историята на таксиметровия шофьор. Оля провери парите в портфейла си и всичко беше там, с изключение на таксата за таксито, така че бездомникът не лъжеше.
– „Дядо, благодаря ти, че не ме остави…“ – „Няма проблем, дъще. Сега има много хора, които се разхождат нощем, би било опасно да те оставя. Оля се почувства виновна през нощта, чудейки се защо трябваше да се напива толкова много. А ето че се появи един бездомник, който не крадеше, а помагаше. Той искаше да му помогне в замяна. – „Дядо, какво стана с теб? Все още ти куца кракът. -Това беше миналата седмица, когато някакви мошеници ме откраднаха, та кракът започна да ме боли.
Оля веднага извикала линейка и докато я чакали, дядото разказал историята си. Оказва се, че на годините си е работил на север, а когато се върнал в селото, се оказало, че жена му е продала къщата му, взела е всички пари и е заминала.
Така че той останал на улицата. Седмица по-късно го изписват от болницата. Но помощта на Оля не свършва дотук.
Тя намерила на дядо си работа в църквата и той започнал да поправя мебели, да реже дърво, да работи като дърводелец и да прави каквото може. В замяна на това той живеел в манастира и бил добре хранен. След тази случка с дядо си Оля спира да пие.
В края на краищата, след като веднъж дядо ѝ я е спасил от разбойници през нощта, втори път може би няма да има. Затова Оля е благодарна на съдбата, че я е събрала с един бездомник.
