Галина бавно слизаше по стълбите, държейки новороденото си бебе на ръце. Когато излезе от входа, тя видя всичките си вещи да летят през прозореца… „Не искам да те виждам повече тук!“ – изкрещя свекърва ѝ. Галя спря, погледна мястото, където бяха паднали вещите ѝ, и се замисли: „Каква странна локва… Колко бързо потъват шапката и пухеното яке… Пухеното яке!“ Момичето грабна по-удобно дъщеря си и се гмурна в студената вода по маратонки.
Изваждайки паспорта и портфейла си от джобовете на якето, тя продължила. Мокрите и мръсни вещи останаха да лежат в локвата. „Дъще, наистина ли те изгониха?“ – попита Наталия Ивановна, майката на Галина. Момичето кимна мълчаливо. Галина наистина не искаше да говори, но знаеше, че трябва да го направи. „Щом съм дошла при родителите си с дете, без дрехи и много пари, трябва да отговоря на въпросите“, мислеше си Галина.
„Нека поговоря с него. Как можеш да изхвърлиш жена си и дъщеря си на улицата?“ – предложи Дмитрий Петрович, бащата на момичето. Галя постави чаша чай на масата и отговори: „Татко, не е нужно да ходиш при тях. Така или иначе няма да им докажеш нищо. Лиза не прилича нито на мен, нито на него, косата ѝ е червена. Иля явно е решил за себе си, че съм я изкарал настрана.
И свекърва му продължава да му го казва, защото не ме харесваше от самото начало“. „Виждам, че вещите ти все още са там – каза Наталия. „Взех си всичко, което имах. Свекърва ми изхвърли през прозореца якето и шапката ми, не си направих труда да ги взема, те бяха подаръци от Иля, така че нека той да ги вземе. Може да ги даде на майка си или на новата си съпруга – отвърна момичето. „Познаваме се със Зинаида от много време…
Преди да се ожените, тя мечтаеше да види Иля с Вика, дъщерята на нейния приятел“, каза Наталия. „Е, нека й подари пухено яке и шапка!“ – отговори Галина. Момичето дълго говореше нещо, опитваше се да се смее, но в сърцето ѝ имаше непоносима, тъпа болка. Вечерта Галя седна с родителите си да гледа филм, но спомените не ѝ позволяваха да се съсредоточи.
Тя не разказа на родителите си за деня, в който бе довела Лайза у дома от болницата. Не искаше да ги разстройва. Зинаида Петровна погледна внучката си и веднага се разплака: „Илюша, погледни момичето! Тя има червена коса. Очевидно е, че Галка я е взела отнякъде, а сега иска да я закачи на теб!“. В този момент на Галина ѝ се стори, че всичко това не се случва с нея. И тези унизителни обвинения, хвърлени от свекърва ѝ, тя чуваше в сънищата си, а не в реалността.
За съжаление, това не беше сън. Момичето погледна безпомощно към съпруга си. Но той просто мълчаливо се облече и излезе от къщата. Иля го нямаше два дни, а когато се върна, каза: „Имаш два часа да си вземеш нещата и да напуснеш къщата ми!“ Галя мълчаливо опаковаше нещата, когато свекърва ѝ влезе, избухнала от радост. Възрастната жена се усмихваше широко и периодично цитираше различни поговорки.
Например, че всичко, което е тайно, рано или късно ще излезе наяве. Но родителите на Халина не бяха разказали всичко на дъщеря си. Те скриха факта, че съседите безкрайно мият костите на момичето им и всеки прави своите предположения от кого Галя е получила бебето. Нещо повече, хората не се срамували и директно питали Наталия Ивановна с кого ходи дъщеря ѝ. Имаше и такива, които ги обвиняваха, че отглеждат Галя неправилно.
А един ден Дмитрий Петрович видял, че някой е намазал с катран портата им. Той избърса портата и не каза нищо не само на дъщеря си, но и на жена си. След филма Галя взе Лиза на ръце и отиде в стаята си. След като сложи детето да си легне, тя седна на леглото и се огледа наоколо. „Почти нищо не се е променило тук. Ето го одеялото, което мама направи със собствените си ръце, а ето го и плюшеното мече, което татко ѝ подари“, помисли си Галина.
Тя затвори очи и се почувства така, сякаш нищо не се е случило. Че не е напуснала дома си и че животът ѝ с Иля и Зинаида Петровна също не се е случил. Просто сега има любимата си дъщеря и си е у дома… В този момент откъм улицата се чуха гласове. „Представяте ли си, Галка е родила някъде бебе, а Иля я е изгонил от къщата. Хората казват, че вещите ѝ били изхвърлени през прозореца. Сега е бягала при родителите си, сега ги е опозорила“ – каза баба Тоня.
„А тя просто е искала да измами всички. Момичето се е родило червенокосо. Галка няма никакъв срам! Нищо чудно, че Зинка беше против тази сватба. Ако се беше оженил за Вики, нямаше да познае скръбта“, заигра се продавачката Алевтина. Галя захлопна прозореца. В тяхното село клюките се разпространяваха с главоломна скорост. Момичето се покри с едно одеяло и тихо заплака. „Илюша, защо не спиш?“ – попита Зинаида Петровна, когато влезе в кухнята. „Сънувам всякакви глупости“, мрачно отговори Иля.
„Да, да преживея такова предателство! Бедното ми момче. Всичко ще мине. А за да те разсея, ще извикам гостите и ще поканя Викуся, тя много се тревожи за теб“ – каза Зинаида Петровна. Няма нужда да каниш никого, особено Вика. Винаги съм обичал само Галя – отвърна Иля. „Но тя направи това с теб – напомни му майка му. „Мамо, аз помня всичко. Имам нужда да бъда сам, затова утре се прибирай вкъщи“, отговори момчето.
„Но как ще останеш сам?“ – разстрои се Зинаида Петровна. „Ще се оправя, лягай да спиш“, каза Иля. Когато майка му си тръгна, младежът престана да се преструва на силен и започна да бъде себе си. В очите му се появиха сълзи и той се потопи в спомените за първия път, когато видя Галя. По онова време тя беше само на три години. По-късно седяха на едно и също бюро, а на церемонията по завършването Иля призна любовта си на Галя и те се ожениха. На сутринта Зинаида Петровна влезе в кухнята и възкликна:
„Аз никога не съм си лягала! Престани да мислиш за това момиче, тя не си заслужава!“ „Стига!“ – рязко каза Иля. След няколко минути той се почувства засрамен и продължи: „Съжалявам, че бях груб. Реших да отида при дядо Семьон.“ „Защо ти е нужно да ходиш там?“ – попита възмутено майка му. „Отивам да помогна на дядо ми“ – отговори синът ѝ. Четири часа по-късно Иля беше там. „Разкажи ми какво се случи“, помоли дядо Семьон, който разбра всичко от изражението на лицето на внука си.
Иля знаеше, че дядо му винаги ще помогне със съвет. Прегръщайки стареца, момчето му разказа всичко. „Ти червенокос ли си?“ – попита Семьон Александрович, смеейки се. „Не разбирам какво съм ти казал, че е толкова смешно“, каза Иля с възмущение. „Нека ти покажа нещо“ и с това старецът влезе в стаята. Възрастният човек подаде на внука си стар албум със снимки и каза: „Виж внимателно. Това са моите родители, те починаха, преди ти да се родиш.
Макар че снимката е черно-бяла, виж добре цвета на косата на майка ми.“ Иля се втурна в апартамента си и попита майка си от вратата: „Знаеш ли, че прабаба ми е била червенокоса?“ Зинаида Петровна прехапа устните си и отговори неохотно: „Знаех, но това няма нищо общо с нея! Казах ти да се ожениш за Вики, но ти не ме послуша!“ Иля погледна майка си и мълчаливо напусна апартамента. Отне му много време да се извини на Галя. След известно време тя му прости и две години по-късно се роди червенокосо момченце, кръстено на дядо си!
