Със съпругата ми бяхме много щастливи, когато единствената ни дъщеря пожела да живее с нас след сватбата. Имаме собствена голяма къща и харесвахме зет си, така че не изпитвахме никакъв срам. А и детето ни е до нас. Какво повече ви трябва?
А новината за предстоящото раждане на внука ни направи съпругата ми и мен най-щастливите хора. Първият внук беше последван от втори, а след това и от близнаци. Жена ми трябваше да напусне работа, защото Милан ни беше просто съшит с децата. Но скоро дъщеря ми каза, че няма да стане безделник и иска да ходи на работа. Ние подкрепихме дъщеря си и в това.
Но е факт, че на съпругата ми ѝ беше много трудно да се грижи сама за четири момчета. Налагаше се да си вземам работа вкъщи, за да ѝ помагам с нещо. До края на деня двамата с нея бяхме като оцелял лимон, понякога очите ни се насълзяваха по време на вечеря.
Мислите ли, че вечер се грижеха за децата? Нищо подобно, дори миенето след вечеря зависеше отново от мен или от жена ми. След „тежък“ ден в офиса Милана лягаше на дивана да си почине, ухилена до уши, като не забравяше да вземе лаптопа си.
Съпругата намекваше, а после директно казваше на дъщеря си, че децата трябва да общуват с майка си. Милка просто й махна с ръка. Не беше като да стачкуваме, така че ние с жена ми продължавахме да вършим цялата домакинска работа и да се грижим за децата.
Докато една случка не ни отвори очите за собствената ни дъщеря. Онзи ден зет ми си забрави телефона вкъщи, а той му трябваше на работа. Грабнах телефона и изтичах да го взема, а след това получих съобщение от дъщеря ми. Разтревожих се – какво се е случило, че ми пише, защото току-що бяхме заедно.
Отворих съобщението и то беше като да ме залеят със студена вода. В това съобщение дъщеря ми се изказа много нелицеприятно за нас.
Първоначално дори не разбрах, че ни нарича нацисти. За останалото просто ще замълча. Не съм казал нищо на зет ми или на съпругата ми. Едва издържах вечерта и по време на вечерята казах, че не възнамерявам повече да търпя присъствието им в дома си.
Всички бяха в захлас. Дъщерята просто се изправи. Жена ми се опита да се намеси и да успокои нещата, но аз казах: „Стига! Грешно сме възпитали дъщеря си, ако след като е седнала на главите ни, тя ни смята за паразити. Е, вече няма да сме паразити. Ще ти хвърлим една покривка. Сега те живеят със сватове.
Горката жена трябва да спи в кухнята, тя има апартамент, а не частна къща. Отначало много й липсват внуците, особено съпруга й. После я повикали обратно на работа и животът ѝ започнал бавно да се подобрява. Жена ми настоява да се помиря с дъщеря си. Нямам нищо против, но първо тя трябва да се извини. В противен случай няма друг начин.
