Работя от 5 години в голяма финансова компания. В компанията работят около 200 души, а директорът ни е много строг човек.
В компанията има цял списък с правила и разпоредби. Не дай си Боже да ги нарушите, и ще ви се наложи да си изхвърлите мозъка. Не отиваме повече в кабинета на шефа, опитваме се да не му хващаме окото. Ако имах възможност, щях да сменя работата, но не е лесно да си намериш друга.
И тогава един ден шефът извика нашата служителка Светлана (самотна майка) в кабинета си, след половинчасов разговор тя излезе разплакана и буквално се тресеше. Когато колегите ѝ я успокоиха, тя им разказа какво се случва. „Преди една година Светла имаше нещастие, синът ѝ (на 7 години) се разболя и беше диагностициран с рак.
Тя го лекува в продължение на една година в най-добрата клиника в страната. Лечението не помогнало, така че се наложило да замине за Германия, а тя се нуждаела от пари. 2 милиона гривни й трябвали и тя започнала да търси купувачи за апартамента си.
Тогава шефът ѝ я извикал и ѝ дал чек за лечение в Германия и безсрочен отпуск. Шефът, когото всички смятахме за безчувствен, й даде 2 милиона. От собствения си джоб. Е, разбирам, че това се случва само ако става дума за специалист от високо ниво. Но тук на един обикновен служител се помага по този начин.
След това започнахме да го уважаваме. Може и да не ви се вярва, имате право, но стана точно така, шефът не взе никакви разписки или някакви документи от Света. Светлана и синът ѝ вече са в Германия. Целият екип я чака. Пожелаваме на сина ѝ да се чувства добре.
