Галя получава телефонно обаждане от най-малката си дъщеря в Италия, че се омъжва. Жената помолила сеньора за един месец отпуск. Тя решила да не казва на никого, а да направи изненада. Но изненадата я чакала Галина имала две дъщери, които растяли. Работата ѝ не вървяла добре, а съпругът ѝ правел всичко възможно да свърже двата края, но нищо не се получавало.
Галина взема решение, за което съжалява пет години по-късно. Тя решила да отиде на работа. Избрала е Италия, за да осъществи плана си. Имала роднина, който от дълги години живеел в слънчевата страна.
Мария дори намерила място за братовчед си. Сърцето на Галина било на грешното място. Ами ако собствениците обидят слугите си? Какво щеше да се случи тогава? Но страховете на Галина не бяха основателни.Тя попада в интелигентно и любезно семейство, което помага и подкрепя прислужницата си по всички възможни начини. Плащаха ѝ много добре и навреме.
Единственото условие било винаги да бъде на място и да не разкрива какво се случва в къщата. Халина се придържаше към думите си и изпълняваше задълженията си съвестно. През деня тя се уморяваше толкова много, че падаше на дивана в стаята си и заспиваше. Най-трудно било, когато хазяйката родила третото си дете.
Но Галя така очаровала всички деца с добротата си, че те я последвали едно по едно. Така тя периодично се превръщала от домашна помощница в бавачка. Работата ѝ била щедро заплатена. Галя изпращала всичките си пари вкъщи. Тя помогнала на дъщерите си да завършат училище и да влязат в университет, купила на Женя апартамент за сватбата ѝ и направила основен ремонт на къщата на нея и съпруга ѝ.
След това помогнала на съпруга си да си купи кола и трактор.
А тя продължила да работи като работник… Времето минавало, а списъкът с „неща от първа необходимост“ само се увеличавал. Но един ден най-малката дъщеря на Галя ѝ се обадила и казала, че ще се омъжва. Тя осъзнала, че е време да посети родния си край, и помолила хазяйката си за няколко месеца отпуск. Решила да не казва на никого, а да направи изненада. Пътуването било безкрайно. Взех най-евтиния автобус, за да спестя пари.
Най-накрая последният автобус се смени и зад прозореца на таксито се появиха родните пейзажи. Халина се приближи към къщата си. Колко красива беше станала тя! Покривът беше покрит, градинката пред къщата беше засадена с цветя. „Каква добре свършена работа!“ – помисли си Халина и отвори портата. На прага изведнъж се появи красива жена, много по-млада от Галина. Тя стоеше в закачлив халат и гледаше въпросително посетителите.
– „Кого сте дошли да видите?“ – попита изненадано тя. „Аз живея тук!“ – отвърна Халина.“ – „Но това е къщата на общия ми съпруг!“ – отвърна изненадано непознатата. На вратата се появи съпругът на Галина. „Галина, сега ще ти обясня всичко“, започна той. Но Галина вече не можеше да го чуе. Всичко заплува пред очите ѝ и тя изгуби съзнание. Събудила се, когато непознат мъж сложил амоняк под носа ѝ. „Мъжът току-що избяга, спешно караше колата си към къщата на дъщеря си в града. Изобщо не знаех, че съществуваш… Сега ще си събера нещата и ще си тръгна“ – въздъхна непознатият.
Не мога да остана в тази къща. Всички ме предадоха… не само съпругът ми, но и дъщерите ми… Галина вървеше по улицата със сълзи на очи, накичена с кошове с подаръци. Тя бързаше да стигне до къщата на старата си майка. Италианската приказка беше свършила. Започнало суровото ежедневие. Оказа се, че от година и половина съпругът ѝ имал нова „жена“, а Галина просто била изтрита от живота му. От нея се очакваше само да прави месечни преводи.
