За съжаление майката на Аня умира, когато тя е малка. Никой от роднините ѝ не иска да я осинови, дори смятат да я настанят в сиропиталище. Но се появява една далечна роднина, Вира, която казва, че ще приеме Аня. „Ти луда ли си? Ти имаш три деца. Как ще изхранваш четвъртото? Ти самата понякога гладуваш.“
– Това не е голяма работа. Но ние сме приятели. С Божията помощ ще се справим. Аня израсна като умно и послушно момиче. Беше силна, никога не се разболяваше, справяше се сама с уроците си и дори помагаше на Вера в къщата. В селото имало хора, които казвали на детето, че не е нейна собствена дъщеря, и се опитвали да й докажат, че Вера обича семейството си повече.
Но Аня не обръщаше внимание на тези думи: от собствен опит знаеше, че Вера я обича и се грижи за нея. Аня беше благодарна за нейната доброта и топлота. Скоро децата на Вера започнаха свой собствен живот и напуснаха дома на майка си. И само Аня остана в „родителската“ си къща. Тя беше на четиринадесет години. Тя порасна и стана красива.
Имаше дълги, гъсти коси и сини очи като небето. Една ранна сутрин Вера и съседите ѝ отишли до реката, за да изперат дрехите си. Било студена зима и по реката имало слой лед. Те си мислеха, че ледът ще издържи тежестта им. Но нещо се случи. Чули пропукване и ледът започнал да се раздалечава, появили се пукнатини.
Вера се озова на едно от парчетата лед, което започна да се носи по течението. Тя пропуснала момента да скочи на брега, защото се уплашила. Жените стояли на брега и не знаели как да помогнат на Вера. Някои търсели въже, което да хвърлят, други мислели да се обадят на съпрузите си да дойдат при нея с лодка. Но никой не действаше. В този момент отнякъде изскочи Аня и се хвърли в ледената вода. „Спри, Аня, недей да правиш това.
Не рискувай живота си. Но момичето не послуша майка си. Тя заплува към Вера. „Мамо, аз съм с теб. С Божията помощ ще се справим! Тя я хвана за ръка и започнаха да скачат върху приближаващите се ледени късове. И така, скачайки от един леден къс на друг, по някакво чудо те стигнали до брега. След тази случка всички в селото разбрали, че Аня е единствената „родна“ дъщеря. Всички се възхищавали на нейната смелост и самоотверженост.
