Докато всички се страхуват и избягват цистерните, аз имам история за това как една цистерна буквално промени целия ми живот и живота на сина ми.
Когато бебето ми се роди, отношенията със съпруга ми по някаква причина започнаха да се влошават и когато синът ми навърши 2 години, решихме да се разведем.
Официалната заплата на съпруга ми беше смешна, а издръжката му – още по-смешна. Той живееше със сива заплата, а на нас не ни оставаше нищо. Като цяло след развода ни беше трудно. Един ден на вратата ми почука жена от Армения.
Помоли за помощ и не можех да ѝ откажа, защото имаше бебе на ръце. „Не се страхувай, че ще го закърмя или ще открадна нещо – каза тя, – това са все стереотипи.“ „Нямам какво да крада, а и не вярвам в суеверия“, казах аз.
Дадох на жената огромна торба с детски дрехи, които синът ми беше израснал, и малка торба с дрехи за нея, които не бях носил. Тя ме попита как да ми благодари, а аз стоях и не можех да измисля нищо.
Тогава жената се приближи до сина ми в креватчето му и му прошепна нещо. „Това е за любовта на всички“, каза тя с усмивка. Тогава не вярвах, че това ще има някакъв ефект върху детето ми, но грешах. Синът ми сега е на 28 години и е всеобщ любимец, където и да отиде.
Бързо намира общ език с всички, никога не влиза в конфликти с никого, никога не е имал и няма врагове. Ето такова чудо ни се случи заради моята минимална добра постъпка. И няма от какво да се срамувам…
